Отпреди Световното първенство (СП) по художествена гимнастика си мислех колко неефективната е цялата тази огромна за БГ инвестиция от време и ресурси, влагана в индивидуалния отбор на страната. И какво щеше да е, ако беше за точните хора, особено позицията треньор-селекционер, от която зависи в най-голяма степен и подбора, решението кой къде и кога ще играе и какво ще е състоянието на гимнастичките... Тук май не може да се говори за демокрация - така е навсякъде по света в този спорт, който изисква много външен натиск, за да е това, което е. Вчера националният отбор (НО) на БГ се класира на второ място, което е успех, дължащ се на стабилната игра. За индивидуални медали в многобоя остава да разчитаме на милостта на съдиите заради домакинството на БГ, защото момичетата далеч отстъпват на много от съперничките си от другите държави преди всичко като физически качества и дори възраст... Само една е изключение, но тя от самото начало в НО е потискана, изолирана и превърната в аутсайдер,...