Изнасяме вековните си гори, които са основният ни туристически ресурс | Радио България

Изнасяме вековните си гори, които са основният ни туристически ресурс | Радио България

КОМЕНТАР:
Преди да съм прочела цялата статия - видях само началото и заглавията -, според мен става дума за поредното доказателство, че грижата за природата минава през грижата за хората. Ако хората са бедни, гладни и нямат възможност за намиране на достойно препитание, поставят себе си над горите, а и над животните... Което не значи, че хората трябва да бъдат гладени с перце или гледани като малки деца както се прави за циганите. Грижа за тяхната възможност да се препитават без да унищожават средата си.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Увреждане за природата ~ Увреждане на хора

Изображение
  Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус   Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което  получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там.   Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си.  Еко-коменсализмът е оптималното:  симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения.  И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители...   Засега ми ...
Прочетете още

Манипулацийката-катран в кацата с истина-мед

Изображение
 Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност.  Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него?  И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс.  Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност.  Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях...  Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в м...
Прочетете още