Силно се съмнявам, че спортсменство и спортен национализъм могат да вървят заедно. Едно е на всяка цена „нашата“ страна да е начело (в челото), друго е държавата („нашата“ администрация) да осигури условия на нашите да се развиват, изявяват, респективно самоосъществяват. Макар че много медали за дълго време при последния подход е по-трудно да се случат. Но за бога, за какво са им на хората много медали за дълго време? На мен например? За какво ни е да си слушаме химна много често? Какво и кой печели от това? Слава, тщеславие на някого на върха на пирамидата и тези, които се отъжедествяеат с тях. Аз искам да мога да се насладят на изпълнения и на изпълнители/спортисти и „композиции“, които харесвам, независимо от коя страна са и без да се притеснявам, без да се чувствам виновна, че не съм патриот. Не искам юруш за тези „наши“ спортисти, които имат повече шанс да ни осигурят слушане на националния химн, понякога забравяйки за другите наши, които също се стараят и може би...