Спортменство или спортен национализъм

Силно се съмнявам, че спортсменство и спортен национализъм  могат да вървят заедно.

Едно е на всяка цена „нашата“ страна да е начело (в челото), друго е държавата („нашата“ администрация) да осигури условия на нашите да се развиват, изявяват, респективно  самоосъществяват. Макар че много медали за дълго време при последния подход е по-трудно да се случат. Но за бога, за какво са им на хората много медали за дълго време? На мен например? За какво ни е да си слушаме химна много често? Какво и кой печели от това? Слава, тщеславие на някого на върха на пирамидата и тези, които се отъжедествяеат с тях. Аз искам да мога да се насладят на изпълнения и на изпълнители/спортисти и „композиции“, които харесвам, независимо от коя страна са и без да се притеснявам, без да се чувствам виновна, че не съм патриот. Не искам юруш за тези „наши“ спортисти, които имат повече шанс да ни осигурят слушане на националния химн, понякога забравяйки за другите наши, които също се стараят и може би дори са по-добри... Във всеки случай по-харесвани от някого от другите, които са №1 или преди тях в класиранията.

Спортният национализъм, както и всеки национализъм и стремеж за доминация и йерархичност, е в противоречие с любовта и творчеството. Любовта прави хората уязвими и подкопава волята им за победа (на всяка цена) и за върховенство. Защото любовта ги кара да се отворят и да се идентифицират с другия/те, така че да престанат да желаят да ги победят. А творчеството е друго нещо. Може да се тръгне от творчество обаче и да се свърши с национализъм, който го изяжда.

Всичко това е по повод последната световна купа по художествена гимнастика, която все още донякъде следя. Удоволствието ми обаче от проследяването на възраждането на този спорт в нашата страна май бе дотук. Ролята на творчеството в този успех вече става второстепенна пред другите, силови и националистически фактори. Заради които не харесам спорта. Дотук бях заедно с другите фенове, с кюпа - тук пътищата се разделят.  И без това вече по-често си мислех, че едва ли този красив спорт би съществувал при повече либерализъм и там, където любовта и творчеството имат превес. Както и другите спортове - те дори още по-малко. Всъщност добра физическа форма и физическа активност може да се поддържат чрез дейности сред природата. При природосъобразен живот, възможно по-близо до природата, то става естествено. А млади хубави девойки като художествените гимнастички са получили много любов от своите близки, привличат и излъчват любов естествено (подготвяйки се за една от мисиите си в живота), независимо с какво се занимават. Което, уви това най-често е до време, в скоби казано...

И ето, дойде моментът за мен. А беше красиво. Търсех нещо, което може да ми послужи в моето житие-битие. Надявам се все нещо да съм намерила.

.