Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето

Базирането на мястото на обитание (ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна,  родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск.

Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в 

национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи),  може би от"История словеноболгарска" на  Паисий насам. Днешното "робство", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията".

Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени (за това много допринася и масовото информационно пространство). В индивидуален план сякаш всеки е по-наясно кое е свобода и добро за него самия, като разликата е повече във вижданията за пътищата към това. Вероятно днешният човек иска да е свободен - да си решава сам и да участва в решенията, които го касаят, без някой да не го командва и да не му се налага..  Пътищата? За мнозина стратегията е сдобиване с много пари за купуване и на тази свобода и повече сигурност, и на комфорт и на чуждо обгрижване.  За някои като мен, вероятно малцинство и край в друг континуум, стратегията е екосамодостатъчност - задоволяване самостоятелно, колкото може повече извън обществото и по-близо до природата, на първичните си нужди от храна, подслон и прочие. 

Глобализацията стандартизира и унифицира, по модели на водещите в света (модата). Миналото и историческата памет падат жертва, което едва ли е случайно и само съпътстващ ефект 

А ситуираният подход гради върху фундамента на МЯСТОТО ТУК И СЕГА.  "Градежът"е уникален, за всеки.

Това може да означава НЕ ПРАВИ за редица случаи. Например:

•  Подражаването и копирането на добрите практики ("челния опит") е много по-неефикасно от първоначалното базиране върху собствените нужди, ситуация и контекст в конкретното място и среда   
•  Налагането на един модел като мейнстрийм (официалното му приемане за всеобщ и стандарт) е не само безполезно, но и вредно. 
•  Вместо да базираме проект, целящ помагане на някого, на свое проучване на нуждите на обекта, по-добре е да направим някак си субект от този обект - сам да се ориентира в собствените си нужди и намери начин да ги посрещне.

 Ако тези догадки са верни, колко много човешка енергия, време и материални ресурси се хабят нахалост ..

Такива неща ми се въртят в главата напоследък.  А ги осъзнах и подредих преди малко, когато видях датата и празника. Ще се върна по-късно на това може би,  след като отлежат.