Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето
Базирането на мястото на обитание ( ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна, родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск. Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи), може би от"История словеноболгарска" на Паисий насам. Днешното "робство ", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията". Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени...
Отново подходът е погрешен, разбирай централизиран. Такъв сайт може да е успешен само ако прилича на Уикипедия, а не на Британска енциклопедия. Нещата в туризма са до голяма степен променливи, както и в ИКТ - залудо ще бъдат дадени парите и пак, по авторитарен манталитет, хубавото трябва да дойде отгоре, от министерство...
ОтговорИзтриване