Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето
Базирането на мястото на обитание ( ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна, родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск. Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи), може би от"История словеноболгарска" на Паисий насам. Днешното "робство ", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията". Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени...
Ако в този протест и подобните протестив други, все още несъвсем подчинени от Биг Брадър (южни) страни, има някаква конспирация, то звучи много зле: първо принуждават правителствата да предприемат съответните мерки за "оздравяване", а после подклаждат справедливия "народен" гняв срещу мерките...
ОтговорИзтриванеНо от друга страна си мисля, че всъщност всеки повод би могъл да бъде използван за инсцениране на такъв "справедлив" гняв, не само мерките. Просто ми се гади като мисля за това...