Exclusive Editorial by John Szemerey FCIJ :: HIDDEN POLITICAL OBJECTIVES OF ELECTORAL SYSTEMS | The Ground Report India
Exclusive Editorial by John Szemerey FCIJ :: HIDDEN POLITICAL OBJECTIVES OF ELECTORAL SYSTEMS | The Ground Report India
КОМЕНТАР:
Проследих този линк чрез Facebook профила на Ground Report India (GRI). Имах голямо желание да го прочета, заглавието ми се стори много интересно. Обаче не можах, беше твърде дълго и твърде сложно за непрофесионалист и неексперт като мен. Твърде експертно, макар и вероятно високо компетентно. И, признавам, скучно. Прехвърлих материала, прочетох заключението... Толкова.
Но това отново ми даде повод да си помисля, че живеем в един свят на профанизация, като един от резултатите на развитието на ИКТ. Преди не сме можели да съществуваме без посредничеството на високо квалифицирани експерти и професионалисти в редица области. Те са създавали и акумилирали ценното познание, което е било разбираемо за малцина извън техните собствени среди или "гилдия", колкото и по-меркантилно да звучи последното. Без такива хора не сме можели да се оправим. А сега вероятно можем. Не че се оправяме по-добре, може би напротив, но някак си засега оцеляваме, без все още да сме катастрофирали... Макар че в екологично отношение решително сме се запътили натам. И заради профанизацията.
Но може би профанизацията има и положителна страна, както всяка нещо, включително и атомната/ядрената енергия. Може би отново минаваме по познатия път:
Иновация > Ограничена достъпност и висока цена > Масовизиране и демократизиране (и вероятно неизбежно профанизиране) > Усвояване и вграждане в цивилизацията...
Този алгоритъм е спонтанен, в момента ми хрумнаха съставните елементи, но по принцип съм имала много поводи да мисля за него.
Дали има нещо като движение на часовниковото махало и по отношение на специализацията, т.е. между специализация - интегративност (профанизация?)... Дали и тук истината, респективно най-доброто, е някъде в златната среда?
КОМЕНТАР:
Проследих този линк чрез Facebook профила на Ground Report India (GRI). Имах голямо желание да го прочета, заглавието ми се стори много интересно. Обаче не можах, беше твърде дълго и твърде сложно за непрофесионалист и неексперт като мен. Твърде експертно, макар и вероятно високо компетентно. И, признавам, скучно. Прехвърлих материала, прочетох заключението... Толкова.
Но това отново ми даде повод да си помисля, че живеем в един свят на профанизация, като един от резултатите на развитието на ИКТ. Преди не сме можели да съществуваме без посредничеството на високо квалифицирани експерти и професионалисти в редица области. Те са създавали и акумилирали ценното познание, което е било разбираемо за малцина извън техните собствени среди или "гилдия", колкото и по-меркантилно да звучи последното. Без такива хора не сме можели да се оправим. А сега вероятно можем. Не че се оправяме по-добре, може би напротив, но някак си засега оцеляваме, без все още да сме катастрофирали... Макар че в екологично отношение решително сме се запътили натам. И заради профанизацията.
Но може би профанизацията има и положителна страна, както всяка нещо, включително и атомната/ядрената енергия. Може би отново минаваме по познатия път:
Иновация > Ограничена достъпност и висока цена > Масовизиране и демократизиране (и вероятно неизбежно профанизиране) > Усвояване и вграждане в цивилизацията...
Този алгоритъм е спонтанен, в момента ми хрумнаха съставните елементи, но по принцип съм имала много поводи да мисля за него.
Дали има нещо като движение на часовниковото махало и по отношение на специализацията, т.е. между специализация - интегративност (профанизация?)... Дали и тук истината, респективно най-доброто, е някъде в златната среда?
Коментари
Публикуване на коментар