Бързи бележки по войната като явление - 3. част размисли деструктивността

 Помислих си за ролята на двете с световни войни в историята на Съветския съюз (1917-1991). 74 години са колкото един човешки живот.... Сравнително дълго съществуване с оглед на идеологическата противоречивост и несполучливото управление. Всъщност не комунистическата идеология, а хуманистическата й страна вероятно бе  най-силната и привлекателна страна, свързана със сравнително дългото съществуване на Съветите  Точно тя бе заемката, която съседните несоциалистически страни и региони си приложиха: Западна Европа и Евросъюзът, Япония, Китай… (макар че в случая на Европа и Япония е възможно това да е било по-скоро външна стимулация за съществуващи вътрешни тенденции). Дори англосаксите приложиха елементи на “социалната държава” у дома си

 А другият фактор с най-голям принос за сравнителното дълголетие на СССР вероятно бяха двете световни войни,  по-точно вътрешната мобилизация и сплотяване заради тях.

 Може би, наред с външните фактори и интереси от типа “разделяй и владей”, войната и вътрешно се използва като изпитано средство. След разпадането на Съветите - срещу някои от новите съседи и бивши сънародници. Може би и за да компенсира настоящите идеологически дефицити, КК като и липсата на други общи, обединяващи посоки, мисии цели. Русите винаги са били силни при воденето на войни. … +Макар че “победа” с цената на 20 милиона жертви - към 1/10 от общото население -, за някои други би било по-скоро трагедия и с потенциал да предизвика вътрешна революция и смяна на властта.) Понастоящем приемам виждането за “славяните” като едни от наследниците на древните траки, а последните са споменавани е историческите извори като умеещи да воюват и страховити съперници.  Така че това може да е част от хилядолетното тракийски наследство. Днешните българи май сме го позагубили при феодализма преди османското робство и в робството,. Макар че, както казват, военните загуби на българите след 1878 г. са загуби на политиците, а не на воините…

 Какво е войната?

 1 Външна война за вътрешна употреба - временен компенсатор на собствени слабости

  Както стана дума по-горе, войната може да е вътрешно средство за мобилизация и сплотяване на обществото, стимулиращо развитието и обновлението за известно време, съответно компенсиращо донякъде идеологически, управленски и други сериозни слабости. Силен обществен организъм със здрав имунитет може да издържи ”заболяването” война в рамките на няколко години. Този следво ефект продължава за Съветите около 20 години: част от 20-те и 30-те на 20. век, както и десетилетията от 1945 г. докъм края на 60-те. Какво следва? В края на 30-те се случват безумни,, саморазрушителни вътрешни чистки на ценни и талантливи хора от разни области на живота, а през 70-те започва “застоят” е реалния  социализъм… Тоест що годе благотворният ефект е кратък и не може изцяло да компенсира недостатъците.

 2 Начин (стратегия) за “разделяй и владей” 

 Няма да се ровя  в паметта си за исторически примери, защото такива има много и всеки може да си спомни по някой дори само от училищните уроци по история или някой  филм

 3 Средство за бързо и чувствително обогатяване “третият печели”

 За някои незамесени или по-малко замесени войната е ситуация “двама се карат - третият печели”. Нерядко това се подозира и като основна причина за подбуждане и възпламеняване на войни, обикновено задкулисно. Воюващите са пазари, гладни за оръжия и ресурси за преживяване, които временно са затруднени да си произвеждат сами, а след това - и за помощи за възстановяване. А освен това те се оттеглят от своите собствени, мирновременни пазари -  освобождавайки позициите си там за други.

 4 Функционална потребност?

 Това е най-интересното за мен. Функционалните потребности са ми известни във връзка със съветския психолог Дмитрий Узнадзе, но предполагам, че са доразвити след него, възможно като нови теории и с различна терминология. Най-общо казано, по спомени от студентските години, активното функциониране на всяка една съществуваща системи в организма е вътрешна потребност. 

 Ще поразмишлявам върху това. В човека са налице Ерос и Танатос - (силите на Живота и Смъртта), съзидателното и разрушителното. Войната като явление трябва да е част от функционалната потребност от типа Танатос. С други думи, тв е свързана с агресивността, чиято биохимическа основа е и тестостеронът. Войната е много повече мъжка потребност. Мъжете еволюционно са се развили като повече териториални, т е  собственически настроени, и агресивни в сравнение с жените. Но дори и на най-големите пацифисти сред жените не е чужда войнственост, например  при самозащита, и дори агресивност понякога, защото противното е равнозначно на нежизнеспособност. Възможни е да има изключения, като отшелниците-йоги е Индия. Но тяхното съществуване се поддържа социално по специфични начини, тъй като изпълнява някаква значима функция за обществото

 Войната е като “взрив” след продължително сдържане, неосъществяване на функционални в социума?

 Хомо Сапиенс е биологично създание, скупчено в големи, дори огромни конгломерати и откъснато от природата, при което отделни страни на човека са преексплоатиран - социалните -, а  по-първично животинските са сдържани и потискани, което води до фрустрации и взривове, включително във формат “война”.

Не случайно убийството се обсъжда, а на масовите убийства във войните се гледа като за геройство…А може би, ако не бяха войните за изпускане на парата, обществото отдавна щеше да се е върнало към естествената си връзка с природата, където постоянно има някакъв риск за здравето и живота, с които всеки индивид трябва да се справя сам…

 Означава ли това, че войната е неизбежна и винаги ще в има?  Има ли начини да се избегне? - чрез Хомо Екологикус и еко-коменсализъм (възстановяване на връзката на Хомо Сапиенс с природата , но без вреда за нея), или чрез пренасочване - каквото навярно е било изпращането на затворници в Австралия от страна на английската монархия преди няколко века - не че го препоръчвам като пример за следване), или другояче...