ДОПЪЛНЕНА: КАНАЛ 5 - Давор Иво Стиер за Канал 5: Хрватска ја засилува Македонија во Брисел
КАНАЛ 5 - Давор Иво Стиер за Канал 5: Хрватска ја засилува Македонија во Брисел
"Тука се работи за политичка блокада, не станува збор дека не се исполнети критериумите, ние ќе работиме да се развива свеста дека билатералните проблеми не треба да бидат пречка европската агенда во случајот европската интеграција на Македонија, вели Давор Иво Стиер европратеник од Хрватска."
КОМЕНТАР:
Словения и Хр са били винаги под германско (австрийско) влияние. Защо би трябвало да очакваме, че ако словенците се държат по този начин, хърватите е ще са по-различни. Некоректното в случая, че те си мълчаха, за да станат членки на ЕС, а след това "Тие остро ќе се спротиставуваат на грчкиот и бугарскиот притисок"...
ДОПЪЛНЕНИЕ:
Има нещо у бившите Ю, което не ми харесва. И у словенците, и у хърватите, македонците, вероятно и у сърбите (въпреки че вече почти не им приписвам МКзма, поне не в днешния му вариант) и останалите... Не мога още да го дефинирам, но основното е май, че имат някакъв разбойнически, бандиски, грабителски колективен рефлекс в смисъл на "Дайте нашето общество (държава) всички да се обединим като в един юмрюк, за да постигнем облага и никой да не можеж да ни победи". Облагата най-често е за нечия/и сметка/и и е... хм... съмнително почтена. Затова казвам "разбойнически, бандитски" и пр. - свързвам го с банда, където според мен действа същият механизъм. Има термин за това, но не мога да се сетя за него в момента [котерийни интереси]. ЕксЮ не уважават другите, които не са от тяхната банда (общност, общество), дори ако живеят до тях или заедно с тях. Те гледат на другите като на плячка или жертва, от която могат да вземат някаква облага в своя полза. Затова и Ю се разпадна вероятно. Те няма как реално да се понасят един друг с този манталитет. Те всъщност не могат да се уважават - те се презират. Разбира се, има го и това, че на Балканите почти всеки народ и нация се чувстват ощетени по един или друг начин от съседите си. А който не се чувства ощетен, се чувства заплашен от това чувства на ощетеност у съседите си...
Има подобен грабителски манталитет и у великобританците, мисля. А вероятно и не само, макар да не съм го усетила у други народи толкова силно досега... не съм и имала подобен досег с други. Но британците са освен това много по-лицемерни и фалшиви и са готови на всичко, за да бъдат харесвани. Вероятно знаейки, че това е най-сигурният начин да печелят, без да губят много - каквото и да правят, да си дават симпатичен вид и да се харесват на всяка цена, правейки малки и често само привидни отстъпки ("компромиси"), а също проявайки лицемерна загриженост, емпатичност и готовност за помощ.
Но да се върна на споменатата ексЮ характеристика или по-скоро манталитет. Кое е кокошката и яйцето и кое какво предшества ми е трудно да кажа. Дали западните "велики" влияния са ги довели до това или ексЮ-те имат предразположение да привличат тези влияния - и покровителства?
В БГ може да няма перфектно общество в това отношение, но мисля, че поне за пред очи обществото си е поставяло благородни и хуманни цели или е тръгвало след такива. Повече от век българите са спасявали и воювали в името на сънародниците си, останали извън пределите на държавата - макар че властниците може да са имали други действителни цели зад това. Половин век сме строели "комунизма" и "социализма" и сме били интернационалисти, а също и "малък брат", докато нашите съседи са си гледали собствения интерес и са успели да се устроят доста добре материално... И в наше време вече 20 години спасяваме МК и "братския ни народ", който съвсем не се чувства такъв, макар да има и потиснати симпатии и част от МКците са с БГско самосъзнание. И БГте все се обвиняват, че "не сме достатъчно добри", "лоши сме" и пр. Което е непрактично, абсурдно и нереалистично.
Между другото, българите така стигат крайностите на националния нихилизъм, което е най-отвратителната им черта. За мен, разбира се, е по-приемливо да се отрича национализма въобще и да се залага на индивидуализма, отколкоото да се изпада в садомазохизъм за сметка на сляпо (обикновено) чуждопоклонничество. Но нациите са факт в днешно време, и доколкото не може без държави и нации, по-добре да си държим на това, което имаме, отколкото да се оставяме някой друг да ни завладява и покорява. Пък и повече по-малки означава по-малко БигБрадър.
Ако това мое впечатление за ексЮ е вярно, то едва ли със смяната на властите проблемът с МКзма ще се реши. В МК явно виждат в македонизма някакъв келепир, дори само защото БигБрадърс искат това от тях и ги награждават за това. Какво трябва да се промени като условие за отказа от МКзма? Промяна в БигБрадърс?... Промяна в този ексЮ манталитет?... Или и двете? Може би някакъв социалнопсихологически трик? Например като посочения в онзи учебник: след като основанието за дадена нагласа и отношение е премахнато, но хората продължават да се придържат към аргументите си в полза на дадено внушено им мнение, те могат да бъдат изведени от този механизъм чрез поставянето им в ситуация да изтъкнат сами аргументи в полза и на алтернативното мнение... Вероятно не изчерпвам възможностите - просто няколко, за които се сещам.
"Тука се работи за политичка блокада, не станува збор дека не се исполнети критериумите, ние ќе работиме да се развива свеста дека билатералните проблеми не треба да бидат пречка европската агенда во случајот европската интеграција на Македонија, вели Давор Иво Стиер европратеник од Хрватска."
КОМЕНТАР:
Словения и Хр са били винаги под германско (австрийско) влияние. Защо би трябвало да очакваме, че ако словенците се държат по този начин, хърватите е ще са по-различни. Некоректното в случая, че те си мълчаха, за да станат членки на ЕС, а след това "Тие остро ќе се спротиставуваат на грчкиот и бугарскиот притисок"...
ДОПЪЛНЕНИЕ:
Има нещо у бившите Ю, което не ми харесва. И у словенците, и у хърватите, македонците, вероятно и у сърбите (въпреки че вече почти не им приписвам МКзма, поне не в днешния му вариант) и останалите... Не мога още да го дефинирам, но основното е май, че имат някакъв разбойнически, бандиски, грабителски колективен рефлекс в смисъл на "Дайте нашето общество (държава) всички да се обединим като в един юмрюк, за да постигнем облага и никой да не можеж да ни победи". Облагата най-често е за нечия/и сметка/и и е... хм... съмнително почтена. Затова казвам "разбойнически, бандитски" и пр. - свързвам го с банда, където според мен действа същият механизъм. Има термин за това, но не мога да се сетя за него в момента [котерийни интереси]. ЕксЮ не уважават другите, които не са от тяхната банда (общност, общество), дори ако живеят до тях или заедно с тях. Те гледат на другите като на плячка или жертва, от която могат да вземат някаква облага в своя полза. Затова и Ю се разпадна вероятно. Те няма как реално да се понасят един друг с този манталитет. Те всъщност не могат да се уважават - те се презират. Разбира се, има го и това, че на Балканите почти всеки народ и нация се чувстват ощетени по един или друг начин от съседите си. А който не се чувства ощетен, се чувства заплашен от това чувства на ощетеност у съседите си...
Има подобен грабителски манталитет и у великобританците, мисля. А вероятно и не само, макар да не съм го усетила у други народи толкова силно досега... не съм и имала подобен досег с други. Но британците са освен това много по-лицемерни и фалшиви и са готови на всичко, за да бъдат харесвани. Вероятно знаейки, че това е най-сигурният начин да печелят, без да губят много - каквото и да правят, да си дават симпатичен вид и да се харесват на всяка цена, правейки малки и често само привидни отстъпки ("компромиси"), а също проявайки лицемерна загриженост, емпатичност и готовност за помощ.
Но да се върна на споменатата ексЮ характеристика или по-скоро манталитет. Кое е кокошката и яйцето и кое какво предшества ми е трудно да кажа. Дали западните "велики" влияния са ги довели до това или ексЮ-те имат предразположение да привличат тези влияния - и покровителства?
В БГ може да няма перфектно общество в това отношение, но мисля, че поне за пред очи обществото си е поставяло благородни и хуманни цели или е тръгвало след такива. Повече от век българите са спасявали и воювали в името на сънародниците си, останали извън пределите на държавата - макар че властниците може да са имали други действителни цели зад това. Половин век сме строели "комунизма" и "социализма" и сме били интернационалисти, а също и "малък брат", докато нашите съседи са си гледали собствения интерес и са успели да се устроят доста добре материално... И в наше време вече 20 години спасяваме МК и "братския ни народ", който съвсем не се чувства такъв, макар да има и потиснати симпатии и част от МКците са с БГско самосъзнание. И БГте все се обвиняват, че "не сме достатъчно добри", "лоши сме" и пр. Което е непрактично, абсурдно и нереалистично.
Между другото, българите така стигат крайностите на националния нихилизъм, което е най-отвратителната им черта. За мен, разбира се, е по-приемливо да се отрича национализма въобще и да се залага на индивидуализма, отколкоото да се изпада в садомазохизъм за сметка на сляпо (обикновено) чуждопоклонничество. Но нациите са факт в днешно време, и доколкото не може без държави и нации, по-добре да си държим на това, което имаме, отколкото да се оставяме някой друг да ни завладява и покорява. Пък и повече по-малки означава по-малко БигБрадър.
Ако това мое впечатление за ексЮ е вярно, то едва ли със смяната на властите проблемът с МКзма ще се реши. В МК явно виждат в македонизма някакъв келепир, дори само защото БигБрадърс искат това от тях и ги награждават за това. Какво трябва да се промени като условие за отказа от МКзма? Промяна в БигБрадърс?... Промяна в този ексЮ манталитет?... Или и двете? Може би някакъв социалнопсихологически трик? Например като посочения в онзи учебник: след като основанието за дадена нагласа и отношение е премахнато, но хората продължават да се придържат към аргументите си в полза на дадено внушено им мнение, те могат да бъдат изведени от този механизъм чрез поставянето им в ситуация да изтъкнат сами аргументи в полза и на алтернативното мнение... Вероятно не изчерпвам възможностите - просто няколко, за които се сещам.
Коментари
Публикуване на коментар