Агенция "Фокус" публикува стенограма от разговорите на Тодор Живков и Кръсте Цървенковски от май 1967 г. - Информационна агенция "Фокус"
Агенция "Фокус" публикува стенограма от разговорите на Тодор Живков и Кръсте Цървенковски от май 1967 г. - Информационна агенция "Фокус"
Акад. Георги Марков: Известна промяна на съветската политика по отношение на македонския въпрос има след 1968 г.
"Влошаването на съветско-югославските отношения през 60-те години на ХХ век дава възможност на българските държавници да отстояват, че на българска територия не може да има македонско национално малцинство....
На Живков му е ясно, че отношенията между Югославия и България са в зависимост от отношенията между Югославия и Съветския съюз. И той изчаква развитието на събитията, и това става още следващата година след смазването на Пражката пролет на 21 август 1968 г... Тогава, Тито рязко се обявява срещу нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и това рязко изостря отношенията между Югославия и между Съветския съюз. И точно тогава Съветският съюз ни дава известна свобода, за да си защитаваме интересите по македонския въпрос."
КОМЕНТАР:
Боже, каква гадост!
Това да си "малко братче" на някой "Голям Брат" е манталитет и болест, или симптом, на индивидуалното и колективното (под)съзнание... дали под шапката на "комунизма", "демокрацията" или нещо друго... За резултатите не трябва да се винят само "големите братя".
С какви очи "българските държавници", които в огромната си част и сега са с такъв манталитет/болест/симптом, имат някакви претенции и винят македонистите, Коминтерна и кой ли не още? Още по-малко някой да вярва и да се надява, че в МК щели пак да станат БГри, че двете държави щели пак да се обединят... Дори и без горната "възможност/невъзможност", зависеща от отношенията Съветски съюз - Ю, това трудно би могло да стане. Пък и на какво основание? И в чий интерес? И защо? А след това... все още търся думата как да го нарека... в момента ще е нещо емоционално натоварено и няма да е точно, вероятно...
Но да направиш нещо такова със свои сънародници е все едно да прехвърлиш жена си насила на друг, защото не била твоя жена, а чужда, на другия... А после, след доста време, да промениш възгледите си и да искаш да си я върнеш, все едно нищо не е било. Дори да си целял да я спасиш, да си се жертвал в известен смисъл, защото не е имало друг шанс (а според мен случаят не е бил точно такъв, защото понякога "прави каквото трябва, а да става каквото ще" е формулата)... Дори и в този случай пак нямаш основание да си я искаш обратно. Ако си искал да я спасиш и си пожертвал вашия съюз и единство (общо етническо самосъзнание), като си сметнал, че това е по-важно, то значи си постигнал целта си и си платил горчивата цена за това... Какво повече?
Наистина най-доброто, което можем да направим за днешните македонци - потомци на българи, а и за самите себе си в БГ, е да направим всичко възможно, за да се чувстват и бъдат те свободни, да не им се оказва такъв натиск никога вече... още по-малко сега пък в обратна посока, да стават пак българи. Защото поне последното зависи от нас - никой друг няма пак да ги кара да стават БГри. Имам предвид, че руги може да искат да ги правят някакви други, по националност, етнос или друго, но няма да искат да ги правят БГри.
Всъщност и аз виня БигБрадърс, които явно са имали пръст във всичко това, ако се съди по сега случващото се. Но БГ политиците и историците, преди да винят когото и да е, трябва да минат през катарзис. И те, и политолозите, и социолозите, и социалните психолози, и психоозите... Този проблем според мен недостатъчно е осветлен в БГ "научна" и всякаква друга литература и мисъл, в културата ни: проблемът за болестта ни "малък брат", която ни хвърля от една сателитна орбита в друга. Много пъти съм казвала, че и друга станаха публично жертва на БигБрадърс в наше време, дори "велики" държави. Но нека всеки си прави изводите за себе си - като индивид и като част от своята общност.
Коментари
Публикуване на коментар