Власт (върхове и връхчета) - главозамайване - неадекватност на стратегията и тактиката, част 3
Защо хората на Земята се държат толкова неадекватно спрямо природната си среда, унищожавайки клона, на който седят?
Вероятно това идва точно от неадекватните отношения вътре в самото човешко общество, което все още е като в някакъв балон, нещо като защитен похлупак спрямо средата си. Между впрочем, ситуацията е такава, че или трябва да премахнат вече почти само психологическата и свързана с осъзнаване преграда по отношение на средата, или да се търси друга среда, където да се премести тази преграда в много редуциран размер, защото няма как да стане за всички хора. И, разбира се, явно се отдава предпочитание на второто "решение", защото първото означава големи промени в глобалното общество. Вероятно е възможен и сигурно се търси и "трети път", например запазване на похлупака на Земята... Засега обаче изглежда, че при малцина действат двата най-важни инстинкта - за самосъхранение и продължение на рода (собствения генетичен род). За огромното мнозинство скоро ще остане само този за продължение на рода, но във варианта "на човешкия род" - малка радост и надежда, че ако не аз, все някой човек ще оцелее...
Вече писах за това как човеството изглежда като незряло хлапе, при това с психически проблеми от някакво естество (психопатия), която си играе с изключително опасни и със (само)унищожителна сила оръжия. Само един проблем в човешкото общество, който ми изглежда универсален, свързан с т.нар. в психологията "погрешни вярвания (misbelieves)" и по-точно патерналистичното схващане за обществото и лидерството. Хората сякаш имат идеята, че е възможен добър лидер - този сегашният и досегашните не стават, обаче ще ги сменим и ще ги сменяме, докато не открием добрия и на място. Представата за обществото е като семейство, в който лидерът е татко и се грижи за останалите като за семейство. "Някой (е задължен да) мисли за мен и да се грижи за мен така, както го правеха моите родители, независимо на каква възраст съм. И естествено, малка част от целокупното земно население заемат тази позиция или са достатъчно близо до нея, за да видят, че не е така. И не може да бъде така, защото инстинктите и реалната био- и социопрограма на лидерите на обществото са доста различни от тези на главата на семейството.
Верно е, че огромната част от хората, оказали се на някаква лидерска позиция, предполагащи по-голяма отговорност за повече хора, може да се променят. Отговорностите и "овластяването", с които се оказва натоварен човек, в много случаи наистинаго правят още по-отговорен... , поне в началото. С времето нещата се променят и това бе доста добре показано в последния сезон на "Столичани в повече". Но също така бе добре показано, че при съвременните лидери едва ли тази промяна е чак толкова значима - няма много простор за промени, а ако хората имат впечатление за такива, то е по-скоро илюзия, само- или внушена от пропагандата и PR. Защото днешните лидери дължат оказването си на съответните позиции в много голяма степен не на избирателите си или на партиите си и организациите си, а на глобалната сила. Те знаят това много добре, чувстват се задължени и отговорни пред и де факто вероятно наградени за и мотивирани още повече за службата си.
Всъщност, освен че имат интерес сякаш да поддържат патерналистичната илюзия, хората нависоко в някаква степен и сами си вярват и са повлияни и от пропагандата. Все пак и те идват от това общество и са част от нея, все още никой не е дошъл от Марс.
Като се има предвид и ситуацията на прикрит (и приписан на друг) терор, в която живеем, за която на Оруел май не му е стигнала далновидността и фантазията, нещата изглеждат доста мрачни.
Но може би, нещата ще се променят, когато възрастните земляни се почувстват възрастни, достатъчно зрели и отговорни сами за себе си преди всичко. Говоря за наистина зрелите и в сравнително добро здраве. "Приказката за стълбата" е добра метафора за невъзможността решението на еко проблемите да се очаква от политиеските висини.
Вероятно това идва точно от неадекватните отношения вътре в самото човешко общество, което все още е като в някакъв балон, нещо като защитен похлупак спрямо средата си. Между впрочем, ситуацията е такава, че или трябва да премахнат вече почти само психологическата и свързана с осъзнаване преграда по отношение на средата, или да се търси друга среда, където да се премести тази преграда в много редуциран размер, защото няма как да стане за всички хора. И, разбира се, явно се отдава предпочитание на второто "решение", защото първото означава големи промени в глобалното общество. Вероятно е възможен и сигурно се търси и "трети път", например запазване на похлупака на Земята... Засега обаче изглежда, че при малцина действат двата най-важни инстинкта - за самосъхранение и продължение на рода (собствения генетичен род). За огромното мнозинство скоро ще остане само този за продължение на рода, но във варианта "на човешкия род" - малка радост и надежда, че ако не аз, все някой човек ще оцелее...
Вече писах за това как човеството изглежда като незряло хлапе, при това с психически проблеми от някакво естество (психопатия), която си играе с изключително опасни и със (само)унищожителна сила оръжия. Само един проблем в човешкото общество, който ми изглежда универсален, свързан с т.нар. в психологията "погрешни вярвания (misbelieves)" и по-точно патерналистичното схващане за обществото и лидерството. Хората сякаш имат идеята, че е възможен добър лидер - този сегашният и досегашните не стават, обаче ще ги сменим и ще ги сменяме, докато не открием добрия и на място. Представата за обществото е като семейство, в който лидерът е татко и се грижи за останалите като за семейство. "Някой (е задължен да) мисли за мен и да се грижи за мен така, както го правеха моите родители, независимо на каква възраст съм. И естествено, малка част от целокупното земно население заемат тази позиция или са достатъчно близо до нея, за да видят, че не е така. И не може да бъде така, защото инстинктите и реалната био- и социопрограма на лидерите на обществото са доста различни от тези на главата на семейството.
Верно е, че огромната част от хората, оказали се на някаква лидерска позиция, предполагащи по-голяма отговорност за повече хора, може да се променят. Отговорностите и "овластяването", с които се оказва натоварен човек, в много случаи наистинаго правят още по-отговорен... , поне в началото. С времето нещата се променят и това бе доста добре показано в последния сезон на "Столичани в повече". Но също така бе добре показано, че при съвременните лидери едва ли тази промяна е чак толкова значима - няма много простор за промени, а ако хората имат впечатление за такива, то е по-скоро илюзия, само- или внушена от пропагандата и PR. Защото днешните лидери дължат оказването си на съответните позиции в много голяма степен не на избирателите си или на партиите си и организациите си, а на глобалната сила. Те знаят това много добре, чувстват се задължени и отговорни пред и де факто вероятно наградени за и мотивирани още повече за службата си.
Всъщност, освен че имат интерес сякаш да поддържат патерналистичната илюзия, хората нависоко в някаква степен и сами си вярват и са повлияни и от пропагандата. Все пак и те идват от това общество и са част от нея, все още никой не е дошъл от Марс.
Като се има предвид и ситуацията на прикрит (и приписан на друг) терор, в която живеем, за която на Оруел май не му е стигнала далновидността и фантазията, нещата изглеждат доста мрачни.
Но може би, нещата ще се променят, когато възрастните земляни се почувстват възрастни, достатъчно зрели и отговорни сами за себе си преди всичко. Говоря за наистина зрелите и в сравнително добро здраве. "Приказката за стълбата" е добра метафора за невъзможността решението на еко проблемите да се очаква от политиеските висини.
Коментари
Публикуване на коментар