Равносметка от доброволчеството ми за Световната купа по художествена гимнастика в София 2018

Беше нещо като прилагане на метода на така наречено внедрено наблюдение.
Като цяло впечатлението ми е положително.


Основните плюсове са:

• Възможността да гледам на живо световното първенство 
• Можах да надзърна малко зад кулисите на художествената гимнастика както по отношение на административния механизъм, макар и в тесните граници на управлението на доброволците, така и по отношение на гимнастичките, т.е. що за хора са те (деца като деца :)). Повечето от останалите доброволки бяха гимнастички старша възраст девойки и някои от тях бяха от любимките ми. А освен това сред тях бяха националки от бившия ансамбъл девойки. 
• Беше ми интересно от маркетингов аспект - там са майстори в маркетинг и PR.
• Така или иначе нямаше как да не отделя много време за това първенство, защото ми беше задължение на доброволец. Ако бях като зрител, вероятно щях да се появявам за по малко и изчезвам, както ми е обичай. С други думи сега впечатлението ми е от по-дълго наблюдение.

Основните минуси са:

• Недотам умелото управление на доброволците В смисъл, че човек на 50 години като мен и с интелектуални претенции и действително огромни възможности, с два чужди езика (английски и руски), беше търсен за някои задачи за момиче за всичко, докато не беше използвана изцяло експертизата ми там където съм силна.
• Всъщност най-трудната задача беше пренасянето на по 1-2 стека с по 20 бутилки минерална вода от по половин литър от приземния етаж чак до върха, с много стълби и без асансьор Това не беше нито моя работа нито пък на малките момичета на по 1- 16 годишни. Вероятно при по-добра организация щяха да са си намерили момчета, а също можеха да складират бутилките на места по-близо до там където бяха нужни, тоест пресцентъра на върха на запата и съдиите в залата. А ако не можеха да намерят доброволци, можеха да наемат мъже за този малко по-тежък физически труд, на които да платят еднократно за пренасянето на тези бутилки с вода до две разпределителни точки... 
• Освен това мисля, че недооценяваха и не разбираха нито кои са задачите, където аз можех да бъда най-полезна, нито пък това, което свърших по тях, донякъде само възложено когато усетих нужда. Те са по-скоро свързани с комуникация със съдии и зрителите (и на английски и руски) .
• Не биха се вписали в някои от правилата за Европейска доброволческа служба, както са ми известно отпреди няколко години. 

Има и други някои неща, но наистина се учим в грешките си… Вероятно най-силната управленска страна в системата на Българската федерация по художествена гимнастика може да се види по-близо до върха. Макар че дори от тук се забелязват и някои недостатъци и там.

Мисля че имат нужда от по-зрели доброволци като мен, ако искат да работят с тях, трябва много ясно да дефинират задачите и да работят с възрастните като с възрастни, а не като с момчета и момичета за всичко. Да им дадат задачата и да ги оставят: ние, хората с опит и квалификация се справяме без чак такъв надзор. Малките гимнастички извършиха най-добра работа с визията си примерно за разнасяне на медали и призове и така НАТАТЪКЫ като помощнички и асистентки на съдии, випове и управленци от федерацият...а Бяха много смешни като се изкушаваха от вкусните неща, които трябваше да носят.. :). Да се работи с хора изкуство се работи с различни хора като възраст, опит и калигула жив е още по-трудно, отколкото само с гимнастички. Ако пак ми се случи да доброволствам така, вече ще съм се получила и от някои свои грешки в този смисъл и ще отказвам йайвото не ми е работа. И предварително ще си поставям граници на предлаганите доброволни услуги.

Иначе по повод на това мое доброволчество се сетих за нещо, което бях прочела точно преди това в една от беседите на Учителя Петър Дънов. Един човек не бил доволен от кръста си и се обърнал към Господа: “Боже, защо си ми дал най тежкия кръст? “. Тогава Господ му казал: “Добре, ето отиди еди-къде си и си избери такъв кръст, който ти харесва.”. Отишъл човекът, пробвал-мерил различни кръстове и накрая си избрала един: “Ето, Боже, този кръст си избирам.”. Тогава Господ казал: “Ами ти пак си избра твоя, стария кръст.” Така че колкото и да ни е тежък кръстът, тези на другите са ни по-тежки.

Беше ми много интересно и все още ми е много интересно да разбера повече за това как стоят нещата във федерацията и в художествената гимнастика. Заедно с това, когато намеря каквото търся вероятно ще мина на следващата вълна. Все още не знам коя ще е тя.
А те че заслужават адмирация, заслужават.

Да не пропусна да спомена и това, че не знам докога Българската художествена гимнастика ще успява да остава все така независима от глобалната сенчеста структура, така да нарека. Тази Сенчеста е като глобална държава, която се простира в много държави и на много места вече не е част, ами направо се е сляла с официалната власт… Така че може би това е едно от нещата, които ми се струват най-привлекателни за момента в Българската художествена гимнастика: тя все още не е изцяло завзета от Сенчестата,... Мкар че има вече внедрени свои хора и полага големин усилия да ги изтика колкото може по нагоре, до върха. Разбира се нищо, завзето от сенчестата, няма да има по-добра участ от тази на околната среда, която се движи към катастрофа. Но Сенчестите мислят средносрочно и краткосрочно, не по-далеч от собствените си егоизъм и алчност. Какво ли пък ще стане, когато престанат да се крият и станат вездесъщи… Ако...Нп художествената гимнастика все още е свободна и независима, колко и относително да е това, и затова може да е и е успешна сега. И ми е интересна.