"Не е луд който яде баницата...."
Народът го е казал много добре. Някои неща около решения в художествената гимнастика в България тези дни отново ми дадоха повод да се сетя за тази поговорка....
Понякога сме твърде слаби, за да изискваме спазване на етичните правила и норми. Особено ако неспаването на писаните такива е толкова йезуитско и професионално, че няма как да се докаже. Това може и струва щастиенто (вкл. в кариерата и личния живот), здравето и дори живота на много хора. Но нещото, което можем да направим, е да не приемаме това и да е ясно, че не го приемаме. Което също може да струва и струва скъпо...
Разбира се, това няма как да се отнася за неосъзнатите, неосъзнаЛите - само до до осъзнатите, а също и до полуосъзнатите, които смятат, че има по-важни неща, заради които трябва да се направят компромиси. Дори когато наистина няма начин да не се направят компромиси с това, пак да е ясно, че насилието се приема отнемай къде, по принуда.
Ще бъда малко по-конкретна, за да се разбере какво имам предвид. Това, което масово се случва днес, е че все едно някой Някой влиза в дома на всеки, особено на този, в когото вижда заплаха, следи го какво прави, дебне го как си прави баницата и не му позволява да я направи като хората и да си я хапне... А реакцията на това е абсурдна: хората се радват на това, че са привлекли вниманието, че този уважаван сенчест Някой и неговите някойчета са ги удостоили с вниманието си и с тази чест - тях и тяхната баница. И с лекота и дори с удовлетворение се поддават на манипулациите, позволявайки тя да им бъде отнета и да останат в крайна сметка гладни и нещастни. Защото няма как човек да бъде щастлив, когато е спъван и подхлъзван на всяка по-важна крачка в живота си, когато не може да постигне целите си в живота и му се пречи да се самоосъществи по социални причини, свързани със сериозни болести в обществото... Не е точно същото като природно бедствие, защото всеки човек има право да участва в постигането на обществения договор и в крайна сметка Някоите действат в разрез с основни положения, с усоите на този обществен договор, развивани столетия и дори хилядолетия на човешка цивилизация.
Пак повтарям: такива опити е имало и винаги ще има, но проблемът е, че хората ги приемат и са твърде толерантни.
Докато има толерантност, такова ядене на чуждата и обществената баница ще продължава.... Несанкционирано не само от закона, но и от общественото мнение... Особено толерантност от страна на осъзнатите и полуосъзнатите, защото без тях осъзнаването на неосъзнатите изглежда безнадеждно.
Понякога сме твърде слаби, за да изискваме спазване на етичните правила и норми. Особено ако неспаването на писаните такива е толкова йезуитско и професионално, че няма как да се докаже. Това може и струва щастиенто (вкл. в кариерата и личния живот), здравето и дори живота на много хора. Но нещото, което можем да направим, е да не приемаме това и да е ясно, че не го приемаме. Което също може да струва и струва скъпо...
Разбира се, това няма как да се отнася за неосъзнатите, неосъзнаЛите - само до до осъзнатите, а също и до полуосъзнатите, които смятат, че има по-важни неща, заради които трябва да се направят компромиси. Дори когато наистина няма начин да не се направят компромиси с това, пак да е ясно, че насилието се приема отнемай къде, по принуда.
Ще бъда малко по-конкретна, за да се разбере какво имам предвид. Това, което масово се случва днес, е че все едно някой Някой влиза в дома на всеки, особено на този, в когото вижда заплаха, следи го какво прави, дебне го как си прави баницата и не му позволява да я направи като хората и да си я хапне... А реакцията на това е абсурдна: хората се радват на това, че са привлекли вниманието, че този уважаван сенчест Някой и неговите някойчета са ги удостоили с вниманието си и с тази чест - тях и тяхната баница. И с лекота и дори с удовлетворение се поддават на манипулациите, позволявайки тя да им бъде отнета и да останат в крайна сметка гладни и нещастни. Защото няма как човек да бъде щастлив, когато е спъван и подхлъзван на всяка по-важна крачка в живота си, когато не може да постигне целите си в живота и му се пречи да се самоосъществи по социални причини, свързани със сериозни болести в обществото... Не е точно същото като природно бедствие, защото всеки човек има право да участва в постигането на обществения договор и в крайна сметка Някоите действат в разрез с основни положения, с усоите на този обществен договор, развивани столетия и дори хилядолетия на човешка цивилизация.
Пак повтарям: такива опити е имало и винаги ще има, но проблемът е, че хората ги приемат и са твърде толерантни.
Докато има толерантност, такова ядене на чуждата и обществената баница ще продължава.... Несанкционирано не само от закона, но и от общественото мнение... Особено толерантност от страна на осъзнатите и полуосъзнатите, защото без тях осъзнаването на неосъзнатите изглежда безнадеждно.
Коментари
Публикуване на коментар