За кого са тайни?

В ерата на ИКТ тайните служби са тайни единствено за народите, за хората. За най-големите и напреднали технологично няма как. Глобализацията се простря върху  "тайните" най-напред, що се отнася до "прехода". Така че ми изглежда наивно народ или индивид да разчита на тях за застъничество и защита на интересите и благополучието му ... Сиви кардинали... Много сив цвят се усеща... 

Вероятно така, зад гърба и против интересите на народа, БГ е била вкарана в не една война - все едно на чия страна, макар че в двете "световни" да е била "губещата" - при цялара условност на "страна". Но тогава са били царе самодържци, а сега уж демокрация, макар че тази дума напоследък е явно нелюбима, позабравена... Демокрацията е повече свобода, а тя трудно се пуска отгоре, освен като обешание-примамка. За нея се бори всеки един, тя се отстоява постоянно.

Вероятното спасение е всеки сам да си знае интересите и да разбира ситуацията. Да разчита на себи си, на своя ум и преценка. И сърце. Да не предоставя най-важните решения за себи си и общността си на сивите; да контролира, когато делегира на някого... Да има кураж, много кураж, за да отстоява всичко това, свободата си. И не само без гаранция за отплата и награда, но и с голям риск. Наградата е възможността за свобода. Да се надява, че ще има достатъчно други хора като него.

Също прозрачност, щом секретността е против обикновения човек. Дотолкова дипломатична, доколкото не се превръща в отрицание на себе си.