ЛУ-СВЕТУЛКА

https://it.dir.bg/tehnologii/it-spetsialist-osadi-noi-s-pomoshtta-na-izkustven-intelekt-i-bez-advokat

2 Поправка от неделя, 29 юни: Неочаквано продължение на историята на Шаро в неделя 1 Неактуалната вече информация от събота, 28 юни  2 Неочаквано продължение на историята на Шаро на 29 юни, неделя  Шаро пак се появи пред портата към 9 часа сутринта. Куца малко след вчерашния бой с тояга, може би и нееднократен, кашля от време на време (бедили ли да го?) ...  Но иначе жив.   А вчера около  20:00 бях чула нещо като изстрел, негово скимтене и кола да потегля и профучава по пътя ,  след което Шаро бе изчезнал. И бях решила, че с него е свършено   Междувременно, пак вчера се бях сетила за варианта да го вържа в двора на една недалечна вила, която са ми разрешили да ползвам. Ухапаната ми ръка вече е достатъчно функционална, така че и в това отношение е реализируем план. Всъщност още от четвъртък, 4-тия ден след ухапването, прескачах няколко пъти с тази ръка през една отдалечена съседска порта, излизаща на съвсем друго място от моята, когато ми...

 Ето моя отговор на имейл от Инспекторат - Община Карлово - отговор на предишен на мой сигнал-искане за умъртвяване на Шаро. В писмото от общината са изброени четирите законови основания за умъртвяване на куче.  "Госпожо Иванова,  Благодаря Ви за отговора.  Искането ми е базирано именно на четвъртата цитирана в писмото Ви причина и основание за евтаназия - агресивно куче, представляващо опасност за здравето на хората.

Моя имейл до Инспекторат - Община Карлово. от тази сутрин Здравейте, Ситуацията с Шаро ескалира  Снощи кучето  ухапа и мен по ръката докато се опитвах да спася едно коте от него с  ритници. Захапа я и доста я въртя. Има няколко дупки от зъбите му, като горе едната в по-дълбоко и болезнена..  Беше гладен,  малко преди да му дам да вечеря, а на обед му бях дала малко ориз. ...

   Смекчих тона, защото четох, че на овчарките да се караш, забраняваш, заповядваш дава обратен ефект... И така е с Шаро. Снощи го разходих в сумрака нагоре заедно с Юля, другото куче, после чак го нахраних (така го прибрах в двора). Затворих го в двора на съседите, който целият е ограден с телена ограда и са ми дали достъп, но скоро  го намерих пак пред портата до пътя... Опитах да го примамя (с кокалчета ) даже горе в моята стаичка да спи, за да ми е под контрол,  но се дърпаше като от дявол. Овчар...  ... 

Мое питане до неправителствената организация "Шарко" за възможността да вземат Шаро Здравейте отново, Ситуацията с Шарко ескалира и не мога да се справя с него. Преди всичко финансово, дори за закупуването на намордник, а камо ли за непропусклива ограда. Не е чак толкова зъл, но вързан два дни 7:30-21:00 се озлоби и вече не иска да стои в двора ми. Снощи го отвързах през нощта за нощувка , както обичайно, но той избяга на пътя ... Успях да го вкарам в двора и вържа чак тази сутрин, след като след 6:00 ме събуди шума от нападението му над разхождано на каишка по пътя куче. Кучето той бе вече ухапал и за малко да ухапе и човека му, който бе замахнал с ръка да го защищава...  Шаро влезе в двора сам, като отворих портата, явно нуждаещ се сам от защита и чувствайки се виновен.. Задържах го с ръка, докато човекът с кучето отминаха (мен досега не ме е хапал, само ми е ръмжал 2-3 пъту),. После, докато се окопитваше и все още не бе хукнал да бяга през оградата, взех отвътре каишката  ...

https://impressio.dir.bg  "Селището е било огромно, разположено върху площ от 1,4 хектара. На практика то е най-голямото от каменно-медната епоха в Североизточна България"

Вчера сутринта Шаро ухапа ръката на човек, за втори път през последните три месеца. И подадох втори сигнал в общината за агресивно куче - този път с искане да го умъртвят. Първо - контекста . 

Опасна паразитна инфекция: Ръст на случаите на лайшмаиноза в Южна България https://www.vesti.bg/bulgaria/opasna-parazitna-infekciia-ryst-na-sluchaite-na-lajshmainoza-v-iuzhna-bylgariia-6231028

 Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност.  Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него?  И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс.  Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност.  Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях...  Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в м...

 Помислих си за ролята на двете с световни войни в историята на Съветския съюз (1917-1991). 74 години са колкото един човешки живот.... Сравнително дълго съществуване с оглед на идеологическата противоречивост и несполучливото управление. Всъщност не комунистическата идеология, а хуманистическата й страна вероятно бе  най-силната и привлекателна страна, свързана със сравнително дългото съществуване на Съветите  Точно тя бе заемката, която съседните несоциалистически страни и региони си приложиха: Западна Европа и Евросъюзът, Япония, Китай… (макар че в случая на Европа и Япония е възможно това да е било по-скоро външна стимулация за съществуващи вътрешни тенденции). Дори англосаксите приложиха елементи на “социалната държава” у дома си  А другият фактор с най-голям принос за сравнителното дълголетие на СССР вероятно бяха двете световни войни,  по-точно вътрешната мобилизация и сплотяване заради тях.

(По-нататък ще редактирам тази чернова)  Идеологическите слабости на социализма, заради които той бе нежизнеспособен, но и някои негови плюсове;  Грешките при практическата реализация на социализма   Деструктивността е доминиращата характеристика на глобалния социален свят след краха на  “реалния социализъм” през 1980-те. Преди него деструктивността беше като втори план на двуполюсно противоборство, което на пръв поглед изглеждаше равностойно. А иначе деструктивност е имало винаги и ще има: нечестна игра вместо феър плей ( fairplay), (само)разрушение в от природата на човека (“Танатос”) като противоположност Любовта (“Ерос”) и на Съзиданието, Продължението…  Двата доминиращи обществени модела през 20. век бяха много активни във взаимната си деструктивност. Възможно е днешната ситуация да е “последен дълбок дъх” на тенденцията преди затихването й. Но сега деструктивността е против всички и всичко, при липса на единствен равностоен съперник и в условията на преход...

  Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус   Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което  получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там.   Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си.  Еко-коменсализмът е оптималното:  симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения.  И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители...   Засега ми ...