Проблемния Шаро 24 юни 2025
Ето моя отговор на имейл от Инспекторат - Община Карлово - отговор на предишен на мой сигнал-искане за умъртвяване на Шаро. В писмото от общината са изброени четирите законови основания за умъртвяване на куче.
"Госпожо Иванова,
Благодаря Ви за отговора.
_______________
P S. Кучето определено е агресивно, особено когато е гладно. .
Тази вечер, по време на вечеря, искаше да ми се нахвърли през портата, докато я опитвах да му попречи да я изблъска навътре и нахлуе в двора. Портата не е особено стабилна... Аз почнах да го плаша и пъдя с размахване на тояга и замахване с камъни, а то яко се зъбеше, ръмжеше и се хвърляше върху портата и тоягата... Не е изключено да успее, силно куче е... Ако продължи тази кучешка блокада, ще трябва да се обадя на 112 за помощ."
"Госпожо Иванова,
Благодаря Ви за отговора.
Искането ми е базирано именно на четвъртата цитирана в писмото Ви причина и основание за евтаназия - агресивно куче, представляващо опасност за здравето на хората.
%20(1).jpg)
Кучето Шаро вече е ухапало по ръката трима души и едно куче на повод.
СЛУЧАИТЕ НА УХАПВАНЕ са следните:
• ПЪРВОТО УХАПВАНЕ, към 30 април - на един непознат за мен гъбар, който ме бе приближил с пръчка, защото го бях повикала да погледне едни гъби. Кучето може би помисли, че ме напада или пък човекът бе твърде близо до мен. То въобще ръмжи и е готово да се хвърли на всеки човек, който доближи мен или"неговата" територия. Явно човекът - ром от близката махала, не е подал сигнал.
• ВТОРО УХАПВАНЕ - на един съсед, пенсиониран подполковник, който е вървял с жена си по пътя пред портата, където ляга Шаро, като се измъкне от двора. Възможно е човекът да му е викнал и замахнал да го прогони, защото жена му се страхува. Човекът си е извадил медицински документ за ухапването.
• ТРЕТО УХАПВАНЕ - на женско куче питбул, разхождано на каишка, на същото място като второто ухапване, т.е. пътя пред портата ми. Аз излязох и прибрах Шаро вътре точно преди да ухапе човека на кучето, замахнал, за да го защити ще.
• ЧЕТВЪРТО УХАПВАНЕ - на мен самата към 22 ч. миналата неделя, 22 юни. Случи се като се опитах да му измъкна от зъбите и спася от изяждане едно малко коте. Беше малко време преди да го нахраня и той разбираше това, защото готвех (късно - бях се върнала късничко от пазар в Карлово). За втори път улавяше коте, но първият път ръмженето му ме спря и се оттеглих, а също и котето вече бе мъртво тогава второто беше още живи и мяукаше за помощ. Аз имам медицинския протокол от линейката на Спешна помощ
Моето ухапване не бе просто еднократно или неколкократно, а яростно разтрисане на захапаната ми ръка за известно време, може би минута или повече, със забиване на зъбите по-дълбоко…. На мен ми се стори вечност. Възможно е да е било и част от налагане на доминация или пък наказание за неспазването й. Беше заслепен от ярос, както е като насочи вниманието си към враждебен обект и престава да чува команди и "Не" Вероятно и аз мърдах, говорех му и въобще не показаха подчинението, което помага на по-слаби те кучета в такава ситуация да се спасят… А заедно с това не е целял да не убие, защото е силен и можеше. И ухапванията му досега, все по ръка между китката и лакътя, не засягаха кръвоносен съд, макар и близо…
Има и още няколко случая на пътя, пътеки или на ливади по-горе в планината, когато сме били на косъм от ухапване на някого.
До 22 април, когато подадох първия сигнал до Общината, нямаше чак такъв проблем, но и хора във вилната зона почти нямаше. Освен това Шаро, от съвсем диво куче, бе започнал да се социализира. Изтъкнах това и в разговора ни по телефона с Виктория Цанкова, и в съобщения по интернет. Но след края на април и първото ухапване на човек нещата се влошиха. Последните седмици са ми кошмарни и живеех в страх, че заради моето несправяне някой сериозно ще пострада. Престанах да го разхождам заради безопасността на хората, но той започна все по-често да излиза сам от двора, през пролуки в оградата, и да седи пред портата, чакайки да го пусна обратно,. И така да застрашава минувачи и мотористи.
Преди го ВРЪЗВАХ в двора само когато отивах някъде за няколко часа, но след тези произшествия започнах да го връзвам за дълго, напоследък от 7:00 до 21:00 ч. След това понякога го разхождах по-нагоре, където е малко вероятно да има хора след 21:00. Обаче колкото повече го връзвам, толкова повече озверяваше. Всяко следващо сутрешно връзване ставаше все по-трудно, а той вече не искаше да влиза в двора вечерта, макар че никога не е нощувал вързан....
Когато го извеждах, съм опитвала да го връзвам и водя на каишка, поне на някой или близо до черен път,. На два пъти успях да го водя добре, без да се дърпа и не влачи, и това ме обнадежди. Но в повечето случаи бе кошмар за мен веднъж не влачи по една пътека надолу, хуквайки към човек с бръмчаща тротинетка с ремарке до чешмата Пийналото край Сушица щ. А Шаро е работно, овчарско куче, нужно му е много ходене и движение...
Допускам, че просто е улучил ГРЕШНИЯ ЧОВЕК, за който да се залепи . Възможно е да е идеално куче за някой силен, склонен и можеш да му се налага и доминира мъж, търсещ "зло куче-пазач". И с непропусклива ограда-стена или финансови възможности да гарантира безопасност по някакъв начин. Някои хора търсят точно такива кучета-пазачи. Познавах семейство, което си изгони кучето точно защото било твърде добро за пазач.. .
Аз нямам такава финансова възможност и дори за НАМОРДНИК разчитах на вас. Намордникът можеше да реши проблема, като ми даде възможност да го извеждам безопасно около двора 2-3 на ден. Не знам как той щеше да реагира на намордник и слагането му, но щях да опитам да го приуча.
След едноминутния ми ужас с ръка в зъбите му вече категорично НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ОТГОВОРНА нито за Шаро, нито за безопасността на хората. Пък и не бива - това би било поредно насърчение (при липса на незабавни отрицателни последствия) той да продължи да хапе хора. Освен това с наранената дясна ръка и прорезни ранички от зъби по пръстите на другата, съм затруднена и за някои битови неща, камо ли за справяне със силно куче за социализиране.
Шаро си има ДОСТОЙНСТВА и аз, като неспециалист, не съм категорична, че не подлежи на по-нататъшна социализация. Все пак постигнахме доста напредък: например вече не ми се хвърляше на предни лапи като пале на майка си и не престана постоянно да ми се препречва и пречка в краката за храна..
Може би е добре да го види и наблюдава известно време СПЕЦИАЛИСТ ПО КУЧЕТА И КУЧЕШКО ПОВЕДЕНИЕ, за да се реши дали наистина е непоправимо агресивен или има шанс другаде
След като не ухапа, ШАРО ВЕЧЕ ДВА ДНИ ЛЕЖИ ПРЕД ПОРТАТА и май почти не мърда оттам. Чувах го да ръмжи и лае по минувачи, коли, мотори… Чудя се как го търпят - само един моторист ме извика в понеделник сутринта да си го прибирам. Шаро иначе е хубаво на вид куче, добър пазач на двор (преди да почне да бяга) и привързаността му стопля сърцата. И моето - до ухапването е неделя. Не знам дали ходи да пие вода в реката недалеч. Не е ял от 2 дни. Аз се старая да не го гледам, като съм пред портата. Трябваше да отида на доктор и в аптека за ухапаната ръка, а не мога да изляза, защото сигурно ще тръгне след мен и ще трябва да се връщам...
Аз вече не съм в състояние и не се чувствам отговорна за Шаро. Моля Ви да намерите начин специалисти по кучета да преценят доколко е агресивен и, ако го сметнат за такъв, да се евтаназира. Ако не - вероятно в приют?
%20(1).jpg)
Кучето Шаро вече е ухапало по ръката трима души и едно куче на повод.
СЛУЧАИТЕ НА УХАПВАНЕ са следните:
• ПЪРВОТО УХАПВАНЕ, към 30 април - на един непознат за мен гъбар, който ме бе приближил с пръчка, защото го бях повикала да погледне едни гъби. Кучето може би помисли, че ме напада или пък човекът бе твърде близо до мен. То въобще ръмжи и е готово да се хвърли на всеки човек, който доближи мен или"неговата" територия. Явно човекът - ром от близката махала, не е подал сигнал.
• ВТОРО УХАПВАНЕ - на един съсед, пенсиониран подполковник, който е вървял с жена си по пътя пред портата, където ляга Шаро, като се измъкне от двора. Възможно е човекът да му е викнал и замахнал да го прогони, защото жена му се страхува. Човекът си е извадил медицински документ за ухапването.
• ТРЕТО УХАПВАНЕ - на женско куче питбул, разхождано на каишка, на същото място като второто ухапване, т.е. пътя пред портата ми. Аз излязох и прибрах Шаро вътре точно преди да ухапе човека на кучето, замахнал, за да го защити ще.
• ЧЕТВЪРТО УХАПВАНЕ - на мен самата към 22 ч. миналата неделя, 22 юни. Случи се като се опитах да му измъкна от зъбите и спася от изяждане едно малко коте. Беше малко време преди да го нахраня и той разбираше това, защото готвех (късно - бях се върнала късничко от пазар в Карлово). За втори път улавяше коте, но първият път ръмженето му ме спря и се оттеглих, а също и котето вече бе мъртво тогава второто беше още живи и мяукаше за помощ. Аз имам медицинския протокол от линейката на Спешна помощ
Моето ухапване не бе просто еднократно или неколкократно, а яростно разтрисане на захапаната ми ръка за известно време, може би минута или повече, със забиване на зъбите по-дълбоко…. На мен ми се стори вечност. Възможно е да е било и част от налагане на доминация или пък наказание за неспазването й. Беше заслепен от ярос, както е като насочи вниманието си към враждебен обект и престава да чува команди и "Не" Вероятно и аз мърдах, говорех му и въобще не показаха подчинението, което помага на по-слаби те кучета в такава ситуация да се спасят… А заедно с това не е целял да не убие, защото е силен и можеше. И ухапванията му досега, все по ръка между китката и лакътя, не засягаха кръвоносен съд, макар и близо…
Има и още няколко случая на пътя, пътеки или на ливади по-горе в планината, когато сме били на косъм от ухапване на някого.
До 22 април, когато подадох първия сигнал до Общината, нямаше чак такъв проблем, но и хора във вилната зона почти нямаше. Освен това Шаро, от съвсем диво куче, бе започнал да се социализира. Изтъкнах това и в разговора ни по телефона с Виктория Цанкова, и в съобщения по интернет. Но след края на април и първото ухапване на човек нещата се влошиха. Последните седмици са ми кошмарни и живеех в страх, че заради моето несправяне някой сериозно ще пострада. Престанах да го разхождам заради безопасността на хората, но той започна все по-често да излиза сам от двора, през пролуки в оградата, и да седи пред портата, чакайки да го пусна обратно,. И така да застрашава минувачи и мотористи.
Преди го ВРЪЗВАХ в двора само когато отивах някъде за няколко часа, но след тези произшествия започнах да го връзвам за дълго, напоследък от 7:00 до 21:00 ч. След това понякога го разхождах по-нагоре, където е малко вероятно да има хора след 21:00. Обаче колкото повече го връзвам, толкова повече озверяваше. Всяко следващо сутрешно връзване ставаше все по-трудно, а той вече не искаше да влиза в двора вечерта, макар че никога не е нощувал вързан....
Когато го извеждах, съм опитвала да го връзвам и водя на каишка, поне на някой или близо до черен път,. На два пъти успях да го водя добре, без да се дърпа и не влачи, и това ме обнадежди. Но в повечето случаи бе кошмар за мен веднъж не влачи по една пътека надолу, хуквайки към човек с бръмчаща тротинетка с ремарке до чешмата Пийналото край Сушица щ. А Шаро е работно, овчарско куче, нужно му е много ходене и движение...
Допускам, че просто е улучил ГРЕШНИЯ ЧОВЕК, за който да се залепи . Възможно е да е идеално куче за някой силен, склонен и можеш да му се налага и доминира мъж, търсещ "зло куче-пазач". И с непропусклива ограда-стена или финансови възможности да гарантира безопасност по някакъв начин. Някои хора търсят точно такива кучета-пазачи. Познавах семейство, което си изгони кучето точно защото било твърде добро за пазач.. .
Аз нямам такава финансова възможност и дори за НАМОРДНИК разчитах на вас. Намордникът можеше да реши проблема, като ми даде възможност да го извеждам безопасно около двора 2-3 на ден. Не знам как той щеше да реагира на намордник и слагането му, но щях да опитам да го приуча.
След едноминутния ми ужас с ръка в зъбите му вече категорично НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ОТГОВОРНА нито за Шаро, нито за безопасността на хората. Пък и не бива - това би било поредно насърчение (при липса на незабавни отрицателни последствия) той да продължи да хапе хора. Освен това с наранената дясна ръка и прорезни ранички от зъби по пръстите на другата, съм затруднена и за някои битови неща, камо ли за справяне със силно куче за социализиране.
Шаро си има ДОСТОЙНСТВА и аз, като неспециалист, не съм категорична, че не подлежи на по-нататъшна социализация. Все пак постигнахме доста напредък: например вече не ми се хвърляше на предни лапи като пале на майка си и не престана постоянно да ми се препречва и пречка в краката за храна..
Може би е добре да го види и наблюдава известно време СПЕЦИАЛИСТ ПО КУЧЕТА И КУЧЕШКО ПОВЕДЕНИЕ, за да се реши дали наистина е непоправимо агресивен или има шанс другаде
След като не ухапа, ШАРО ВЕЧЕ ДВА ДНИ ЛЕЖИ ПРЕД ПОРТАТА и май почти не мърда оттам. Чувах го да ръмжи и лае по минувачи, коли, мотори… Чудя се как го търпят - само един моторист ме извика в понеделник сутринта да си го прибирам. Шаро иначе е хубаво на вид куче, добър пазач на двор (преди да почне да бяга) и привързаността му стопля сърцата. И моето - до ухапването е неделя. Не знам дали ходи да пие вода в реката недалеч. Не е ял от 2 дни. Аз се старая да не го гледам, като съм пред портата. Трябваше да отида на доктор и в аптека за ухапаната ръка, а не мога да изляза, защото сигурно ще тръгне след мен и ще трябва да се връщам...
Аз вече не съм в състояние и не се чувствам отговорна за Шаро. Моля Ви да намерите начин специалисти по кучета да преценят доколко е агресивен и, ако го сметнат за такъв, да се евтаназира. Ако не - вероятно в приют?
С уважение,
...
_______________
P S. Кучето определено е агресивно, особено когато е гладно. .
Тази вечер, по време на вечеря, искаше да ми се нахвърли през портата, докато я опитвах да му попречи да я изблъска навътре и нахлуе в двора. Портата не е особено стабилна... Аз почнах да го плаша и пъдя с размахване на тояга и замахване с камъни, а то яко се зъбеше, ръмжеше и се хвърляше върху портата и тоягата... Не е изключено да успее, силно куче е... Ако продължи тази кучешка блокада, ще трябва да се обадя на 112 за помощ."
Коментари
Публикуване на коментар