Манипулацийката-катран в кацата с истина-мед

 Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност.  Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него?  И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс.

 Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност.  Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях...

 Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в морски град, но се чувствам у дома си в планината и по-далеч от хора - самоопределям се като еко-човек. И понастоящем изпитвам такова отвращение към манипулациите и манипулаторите, че предпочитам да съм възможно повече дивак.   

 Пиша това по повод на едно видео на историческа тема.  Да сме се гордеели с историята си, да сме имали самочувствие ш, за да сме се борели за нещо повече.. Паисий Хилендарски също бил написал "История словеноболгарска", за да повдигне самочувствието на народа си, да го пробужда за борба...  Не мога да съдя за миналото и хората от онова време , защото контекстът е твърде различен. Но днес има нужда не от манипулации, а от истина, каквато и да е тя. Всеки човек и общност са достойни за уважение и за свобода, независимо от историята и принадлежността им, и това е достатъчно само по себе си. И ако човекът не е уважаван и не е свободен по каквато и да е причина, той има пълното право да се бори и отстоява себе си, без да търси допълнителни основания и оправдания за това. 

 Заедно с това придържането към истината, т е. фактите и изворите, е най-голямото достойнство на историографията. Всичко друго е манипулация, която не може да бъде оправдана. И е повече от подозрително.

Днес често се използва типа манипулация, която образно бих нарекла "лъжица манипулацийка-катран в каца с истина-мед". Сигурно си има друг, специален термин в учебниците/наръчниците по манипулиране. 

 Какво представлява? 

 Взема се нещо или някой, които са интересни и значими, и са си спечелили доверие, изградили са си име.... И се прикачва една манипулацийка, така че да мине в "кюпа", незабелязано и без да предизвиква съмнение. Като се съгласяват с "меда", поглъщат и "катрана" в него. Но само в преносния смисъл, защото в буквалния организмът  реагира доста бурно на катрана, с възможен екзитус леталис (Exitus letalis), т е. смърт. Някога и с преносния "катран"-манипулации ще е така. Какво друго може да спаси Хомо Сапиенс от дебилизация и дееволюция?

 А като се усети "катранът", започват съмненията в "меда": мед ли е въобще, бил ли е някога истински, кога, защо и как е бил похабен с "катрана", как да се провери...  Обикновено "кацата с мед" става общо достояние и умишлено се преекспонира, с манипулативна цел, чак когато така или иначе става явна, не може да се крие и премълчава. Като преди това се замърсява с лъжицата катран (в информационен смисъл). 

"Лъжица катран в кацата с мед

Нещо, което може да развали всичко добро, направено до сега" (frazite.com)

 Загубят ли доверие в манипулаторите, хората доста по-трудно се поддават на манипулациите.  Доверието в хора и неща обаче става все по-проблематично.. Знам от дъщерята на един професионален манипулатор, че самите манипулатори са патологично недоверчиви, свръх контролиращи и налагащи се.  Въобще, противни типове. “Ненормсални”, каза тя.  Беше някъде през или малко след 1996 г.ни тя говореше за онези още от времето на “реалния социализъм". Похвали се, че неведнъж била присъствала на събития с участие на Тодор Живков, едва ли не се познавали. Тази девойка преди доста години ми бе съквартирантка за кратко, най- вероятно с мисия, и доста ме е послъгвала, както осъзнавам сега. Но споменатата охарактеризиране звучи правдиво.  Съвпада с думите на едно някогашно Златно момиче за бившия й съпруг от същата гилдия. Също така и със собствения ми, вече 29-годишен опит.  Днешните манипулатори са още по-зли, като освен това са и безалтернативни, на пръв поглед. 

 Докато достатъчно хора не започнат да идентифицират преносния "катран" в преносния "мед" още като ги видят, ще патим, всички.