Проблемното куче Шаро: Края (30 ,юли '25(

 Днес, 30 юли), получих дълго очакван отговор за Шаро  - 3 месеца - , когато него вече го няма. Дано да почива в мир и има покой там, където е сега 

Писмото е в снимка накрая.

Ето отговора ми:

"Благодаря Ви за имейла.

За съжаление от около 22-23 юли кучето Шаро не е вече между нас. Няколко дни преди това рана на стъпалото му от нещо (сякаш прободна) беше инфектирана от мухи и аз не успях да осъзная опасността от мухите навреме.... Третирах раната само с риванол и йод. Когато реагирах,и започнах третиране срещу инвазията на мухи и червеи по стъпалото, , беше вече късно.

 Беше събота, когато осъзнах проблема от мухите, в понеделник отидох на ветеринар за консултация и лек, а във вторник сутринта почнах третиране външно...  на стъпалото. Беше вече късно: кракът бе зле, а той бе отслабнал... Така и не успях да му помогна да се спаси от рояците мухи, които го казаха вече целия, макар че опитвах каквото можех. Бях го пуснала от синджира и мисля, че се спасяваше от жегата и жестоките мухи някъде в тинята на близката река. Виждах го 1-2 пъти на ден - първо го хранех, а после престана да яде. Беше много отслабнал към края. Успях да обработя раната срещу мухи и червеи само веднъж, а на следващата сутрин той изчезна. Беше жестока смърт: няколко дни под рояци мухи. Само по тъмно имаше покой...

 Иначе вече не представляваше заплаха за минувачите по пътя, за който споменах в сигнала, защото към 30 юни го преместих и държах вързан на една вила близо до долния път, която ми бяха дали да ползвам. Имаше само нужда от адекватна медицинска помощ. Преди раната и мухите, около 2 седмици го държах вързан на двора и го пусках само 1 или 2 пъти дневно по тъмно, когато почти нямаше хора.

 Преди да го преместя и вържа в съседската вила, той стоя на пътя пред портата ми около седмица, след като ме бе ухапал, което бе на 22 юни, и причиняваше големи неудобства, стрес и страх на минувачите - и на мен за тях. Аз не можех, с наранената ръка, да се справя не само с него, но и с елементарни битови неща. Преместих го в съседската вила, след като почти го убиха с тояга пред портата пред очите ми, а на следващата сутрин той пак я пазеше. Същата вечер пък го качиха на кола и извозиха нанякъде, ако съдя по звуците и изчезването му от портата... Но другата сутрин пак се бе върнал до портата и аз най-после се сетих за съседската вила. И състоянието на ръката ми позволяваше...

 Трудно му беше вързан, а също и на мен, но бе престанал да бъде заплаха. Аз стоях почти по цял ден в тази вила, за да го наблюдавам, като работех там по Интернет. Но през нощта го оставях сам, а дворът е кажи речи разграден. И  една сутрин го намерих с прободено стъпало - вързан. Предната вечер не бях забелязала рана там...

 Може би, ако бяхте ми се обадили, можеше да го превозите до ветеринарна клиника и да не се стига до тази ужасна гибел. Аз нямах начин да го закарам.

Съжалявам за него много, защото беше се социализирал значително. Беше вярно куче и страхотен пазач и защитник - при него проблемът беше да се намали това до обществено приемливи рамки. Ако беше случило на човек с финансови възможности, освен с желание като моето, щеше да бъде страхотно куче-пазач, умно и силно.

 Пожелавам ви сега, когато договорът е подписан, да успявате да реагирате навреме и спасявате такива като Шаро.

С уважение,
Йора"