Интересни теми, зачекнати във влог, и мой дълъг коментар под него
МОЯ ДЪЛЪГ КОМЕНТАР:
Интересни въпроси и теми зачеквате.
От личен опит: хората са склонни да помагат, но за кратко. Очакват в даден момент човекът, на когото помагат, да преодолее уязвимостта си и да може да се грижи достатъчно добре сам за себе си. Ако това не се случи - естествен отбор в социума. ..
Дори родителите се грижат за децата си до време и всъщност доброто родителство прави децата самостоятелни, в смисъл можещи да се справят без родителите си.
В социална държава грижата за уязвими хора може да продължи по-дълго, дори много дълго.
България определено не е социална държава, а вероятно не е била такава и при социализма (там всеки е трябвало да работи нещо, да се числи някъде на работа)... Тук се разчита на семейството и роднините, който го има.- Така е било в България в най-тежките, робски годинни... Също се разчита на дългогодишните приятелства и познанства. Светът днес не е сигурно място, дори извън пряко въвлечените във войни територии...
Аз самата също живея алтернативно от вече доста време - отчасти поради избор (на свобода и независимост като вас), отчасти поради обстоятелствата Двете заедно .. Чувствам се като чужденец по отношение на социална мрежа за подкрепа тук, в Балкана над Карлово, където съм пришалец ,... Израснала съм и прекарах най-активните си години в Бургас и (около) София. Имаше една французойка експат наблизо тук, която се премести на гръцки остров, защото там имало много чужденци експати и, съответно, социален кръг и възможности за социализиране за нея. Беше й много самотно, общуваше само с мен (на английски), когато бе тук. Работеше в Англия през студените месеци, преди да се пенсионира, а през топлите прекарваше все по-малко време в дома си тук. Ходеше да пази вила на приятели на гръцкия остров, от който бе се преместила в България, с надежда да е трайно и постоянно.
Не знам защо разказвам това. Всъщност, ако обобщя, не са само културакните модели и ментални "програми", заложени още в детството. Зависи много и от социалната, икономическата и политическата ситуации в дадена общност и страна.
Предполагам, че и в Румъния ще ви помагат за кратко. Ако решите да се установите за по-дълго някъде, ще се появи пак този натиск и очакване от местните да поемете сам цялата грижа за себе си и сина си, да престанете да се нуждаете от тяхната гриж у помощ. Макар че кой знае - Румъния е обгрижеана повече, сравнение с околните й славяноезични страни. И може би не е обект на агресия (прикрита или не). Впо-щастлива ситуация инстинктът за оцеляване, включително чрез залагане на по-здравото и жизнеспособното, съответно оттегляне ресурси от по-зависимото, може да е по-слаб.
Според мен това е здраводловен инстинкт Утопични са социалните модели, които обещават обществото/държавата да се грижи за хората като родител. Опитите да се прави това рано или късно се провалят, както се случи и с "реалния социализъм".
Но твърде дълъг коментар се😮😮 получи...
Пожелавам ви да успеете да се самоиздържате достатъчно от работата си, онлайн или каквато и друга да сте избрал. Това наистина може да ви направи независим и свободен. И да ви позволи по-дълго да се задържате на едно място.
.
Коментари
Публикуване на коментар