» Ще се издавим ли? – 5 неоспорими факта за глобалното затопляне : e-vestnik.bg
» Ще се издавим ли? – 5 неоспорими факта за глобалното затопляне : e-vestnik.bg
Камен Петров*
(Без снимките и графиките от оригиналния текст по технически причини)
“Тази зима усетихте ли глобалното затопляне? Може би всичко това е една голяма измислица, кой знае!” С тези думи и на фона на арка от 30 т сняг, донесен от Швеция специално за седмицата на модата в Париж, модният дизайнер Карл Лагерфелд показа есенно-зимната колекция на “Шанел”. Проблемът се превръща в моден шик.
А есента руският премиер Путин на съвещание за подготовка за зимата демонстрира чувство за хумор: “Ние трябва да се борим не само с глобалното затопляне, ами и с глобалното захлаждане”. През 2003 г. пак той, тогава президент, каза, че за Русия глобалното затопляне ще е полезно - “Два -три градуса повече ще са добри за Русия”. Това лято той трябваше да се сблъска с невиждани в историята на Русия горски пожари и горящи полета от торф, които още не могат да загаснат.
Глобалното затопляне предизвиква шеги и подигравки, има и яростни противници, които твърдят, че то е една голяма измислица.
През 2009 г. с хакерска атака от университета Норич в северна Англия е открадната научна информация, която съдържа и кореспонденция между учени от САЩ и Европа, които работят по проблема с глобалното затопляне. В някои техни мейли, пуснати в интернет, се вижда, че те се опитват да нагласят данни, за да докажат опасността от глобалното затопляне. Кореспонденцията, извадена от контекста, се тълкува като манипулация и се преувеличава. Т. нар. анти-затоплисти, наричат това “Климатгейт” и го поднасят така, сякаш въпросните учени са измислили глобалното затопляне, което не е вярно. И учените, обвинени за кореспонденцията си, нямат някаква водеща роля в анализа на проблема.
През 2007 г. в доклад на панела по климата на ООН бяха открити грешки, които преувеличават опасностите от глобалното затопляне, например, че ледниците в Хималаите ще се стопят до 2035 г. И тези грешки станаха причина за яростни полемики, че няма глобално затопляне, то се измисля или преувеличава.
Руският премиер Путин и придружаващи го лица наблюдават опустошенията от горските пожари край Москва. Снимка: ЕПА/БТА
С две думи за онези, които не разбират проблема – топлината и условията на живот на земята се дължат на т. нар. парникови газове (водни пари, въглероден диоксид (двуокис), метан и други с по-малко значение) в атмосферата. Те задържат топлината (накратко – пропускат радиацията във видимия спектър - слънчеви лъчи и др. към земята – но не пропускат инфрачервените излъчвания от земята – парников ефект). Ако липсваха, температурата на земята щеше да бъде средно около минус 19˚C. Но когато количеството парникови газове се повиши прекалено, се повишава и температурата, съответно се отделят още водните пари и т. н. Започва топене на ледовете, валежи, климатични аномалии - урагани, бури, наводнения, горещини или студове на нетипични места и др.
Климатът на планетата може да понесе малки промени в количеството парникови газове. Големите промени в концентрацията на парникови газове обаче могат да предизвикат трайни и необратими изменения в климата, които биха променили изцяло облика на земята.
Няма спор дали има затопляне.
Най-напред – за изненада на някои невярващи в глобалното затопляне – сред учените спорът е по-скоро не дали го има или го няма, а какви са причините за него. Мнозина, дори някои ексцентрични учени, твърдо вярват, че всичко е манипулации.
Схема на НАСА, направена по спътникови снимки от 1979 г.- насам показва как се топи ледената шапка на Северния полюс - Арктическо море. Вляво долу е показана картата на България за сравнение на площта. Схема: НАСА
Част от обществото не приема, че има затопляне. На по-ниско, ненаучно ниво, в споровете се привеждат данни, че тази зима в Англия или Аржентина била най-студена от не знам колко си години, че някъде си температурите в последните години били най-ниски и т. н.
Заблуда. Локалните данни за тук и там не променят данните за цялата планета. Трудно е да се припише определено природно явление като суша, наводнение, ураган или гореща вълна на глобалното затопляне. Но когато се променя климатът, се повишава честотата на нетипични за дадено място явления - например жеги и пожари в Русия, студ в Англия, наводнения в Пакистан и Европа, валежи и свлачища в Китай, появява се растителност в пустинята в Чили и др., температури по-високи или по-ниски от нормалните, тропически бури на средни ширини, и т. н.).
Данните за температурите в последните 150 години (откакто има измервания) и дори за последните 650 000 години (шестстотин и петдесет хиляди години – виж по-долу) са съвсем обективни и не подлежат на съмнение. Въпросът е – доколко аномалиите в климата напоследък зависят от тези промени.Фактите са прости.
1. Температурите на земята – измервания до 650 000 години назад
Световната метеорологична организация съобщи през декември, че периодът 2000 - 2009 г. е най-топлото десетилетие от началото на измерванията през 1850 г. По данни на организацията 8 от десетте най-топли години за последните 160 години са именно през последното десетилетие.
Снимка от селище край Москва, изпепелено от горските пожари. Снимка: ЕПА/БТА
Откакто има директни измервания на температурите (от около 1880 година), средната температура на повърхността на земята глобално се е повишила с около 0.8 градуса по Целзий, което изглежда незначително, но е твърде много за такъв кратък период в планетарен мащаб.
Различни източници вече обявиха 2010 г. за най-топлата откак съществуват измервания (виж тук страница на НАСА с графики от 1880 г. насам). Националната администрация за океана и атмосферата (National Oceanic and Atmospheric Administration) от Националния център за климатични данни (National Climate Data Center) на САЩ съобщи в доклада си в края на месец юни тази година, че юни 2010 г. е 304-тият поред месец с температура по-висока от средната за 20-ти век.
А средната комбинирана глобална температура за юни (на сушата + на повърхността на океана) – 16.2˚C – е най-високата измервана за месец юни в историята, с 0.68˚C по-висока от средната температура за този месец – 15.5°C – за 20-ти век. Според измерванията на NОАА март, април и май също са най-топлите от началото на измерванията през 19-ти век. Виж “Състояние на климата глобален анализ юни 2010 г.” Някои спекулират, че периодът от 1880 г. насам е твърде кратък и не дава точна картина за затоплянето. Но има доста по-стари данни.
Графиката показва съдържанието на въглероден диоксид (син цвят) и температура на въздуха (червен цвят) за последните 350 000 години. Стрелката горе вдясно сочи, че съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата излиза извън графиката. То е далеч над най-високото ниво в историята на Земята. Графиката продължава до 650 000 години назад, тук е показана само част от наличните данни. Виждат се три ледникови цикъла на повишаване на температурите и спад. В този период от 650 000 години има общо 8 такива цикъла, но никога съдържанието на въглероден диоксид не и стигало сегашното ниво.
Графика: Кошланд сайънс мюзиъм
Данни за температурата и количеството въглероден диоксид в атмосферата от минали периоди се получават чрез сондажи на ледените шапки в Антарктида и Гренландия. Методът разчита на следните обстоятелства - снегът, който пада всяка година по тези студени места задържа въздух от атмосферата. С натрупването на повече и повече сняг всяка година, по-долните слоеве се превръщат в лед под тежестта на горните, и в този лед остава уловен въздух. Прави се сондаж, и се анализират изотопите в мехурчета въздух в леда и във водните молекули.
Без никакво съмнение сега концентрациите на въглероден диоксид са значително по-високи, отколкото са били през последните 650 000 години (а има данни и за над 800 хиляди години назад в историята на Земята).От колкото по-голяма дълбочина е ледът, толкова по-стар е. В Гренландия са направили сондаж до 3030 метра под повърхността, където има лед образуван от сняг, който е паднал преди 200 000 години (виж тук).Един от сондажите в Антарктида – приключен през 2005 г. – е до дълбочина 3270 метра, където изчисляват, че ледът е на около 890 000 години (виж тук).
Например с подобно изследване, но не на лед от сондажи, а на утайки от планктон на морското дъно, е изчислена температурата в океана за повече от милион години назад. Според едно такова изследване температурата на морската вода в източната част на Тихия океан за 2001 - 2005 е на около един градус до най-високата температура в този район за последните 1.35 млн. години (виж Martín Medina-Elizalde, Science 310, 1009 (2005). Учени, които изследват фитопланктона в океана, твърдят, че поради повишението на температурата на водата, от 50-те години насам той е намалял с 40%. Пак по същите причини загиват кораловите рифове в Индийския океан.Фитопланктонът е съвкупност от едноклетъчни водорасли, върху която се крепи цялата хранителна верига в океаните - подобно на растенията на сушата. Той плава в повърхностния слой на океана и осигурява голяма част от кислорода, който дишаме, и представлява около оловината от всичката органична материя на Земята.
Още по-назад в историята на земята (десетки милиони години) е имало и по-топли периоди, но тогава флората и фауната са били коренно различни от днешните. Тук си струва да се отбележи, че рязка и драстична промяна на климата няма да е проблем за планетата като цяло, а за хората. Климатични катаклизми могат да унищожат голяма част от човешкия род и животинските видове, но животът едва ли ще изчезне напълно.
В последните 650 000 години е имало осем ледникови цикъла (захлаждане-затопляне). Последната ледникова епоха приключва преди около 12 000 години. Вижда се добре на графиката. Какво ще последва в следващите години не може да се предвиди, защото сега нивото на въглеродния диоксид е много над най-високата му концентрация за последните 650 000 години.
2. Въглеродният диоксид в атмосферата е с рекордни стойности
Изотопен анализ пък на въглеродния диоксид в атмосферата показва, че увеличената му концентрация е резултат главно от човешка дейност – изгаряне на изкопаеми горива, транспорт, отглеждане на добитък за храна и др. Това се установява с точност по изотопите на въглерода 12C, 13C и 14C. На това се основава и т. нар. въглероден анализ. Ефектът е забелязан от австрийския химик Ханс Суес (виж тук), по-късно започва да се използва и за изследване на климатичните промени.
Пакистанец се опитва да се спаси с автомобилна гума. Наводнението в Пакистан това лято засегна 20 млн. души и беше оценено като най-голямата хуманитарна катастрофа, остави няколко милиона без покрив и, което е по-важно - без питейна вода и храна. На този фон никой не коментира няколко хиляди загинали. Снимка: ЕПА/БТА
Концентрацията на въглероден диоксид в момента – 385 ppm (parts per million volume – части на милион обем) – е далеч извън естествените рамки на вариация за последните 8 ледникови цикъла, отговарящи на приблизително 650 хил. години (на графиката по-горе се виждат само 3 цикъла, до 350 хил. години назад). През последните 8 ледникови цикъла вариацията е приблизително между 180 ppm и 280 ppm.
Сега въглеродният диоксид е с около 35% по-високо от най-високите нива за последните 650 000 г. А от 1960 г. до сега увеличението е със 70 ppmv. Това увеличение е много по-бързо от естествените промени и е резултат от индустриалната дейност на човечеството (виж тук).
Анализи от пробите на леда във Восток, Антарктида до 420 000 години назад - статия в сп. “Нейчър” от 1999 г. Анализи до 650 000 години назад - статия в “Сайънс” от 2005 г.
Въглеродният диоксид, метанът, и азотният оксид, чието съдържание в атмосферата се увеличава, съпътстват човешката дейност (виж тук графика с данни за последните няколкостотин години). Има споровете доколко въглеродния диоксид влияе за затоплянето, тъй като основната причина за парниковия ефект се дължи на водните молекули в атмосферата, а на второ място е въглеродният диоксид, след това – останалите газове. Но на графиките се вижда, че съдържанието на въглероден диоксид и температурата са свързани.
И рекордно високите нива на въглероден диоксид в историята са факт. При низходящо или възходящо движение на температурите и съдържанието на въглероден диоксид, както се вижда от графиката по-горе за дългосрочен период, е възможно да има обрати за години наред, от което не трябва да се правят прибързани изводи. Например, ако сега последват 2-3 или повече студени зими, това не означава, че няма глобално затопляне. Опасни за човечеството не са по-високите или по-ниски температури това лято или другата зима, а климатични катаклизми като наводненията и пожарите.
3. Ледените шапки намаляват
Северната полярна шапка намалява драстично откакто има сателитни измервания (от 1979). Няма нужда от коментар – от графиките на НАСА е очевидно.
Графиката показва как намалява обхватът на ледената шапка в Арктическо море от 1979 г. насам. Графика: Национален център за данни за сняг и лед на САЩ
Различни графики могат да се намерят тук (National Snow and IceData Center, при University of Colorado at Boulder) и тук.
Виж тук анимация за последните 30 години.
Ледената шапка на Северния полюс – графики на НАСА – “Рекорден минимум в морския лед”.
Крайбрежието на Антарктика също показва намаляване на леда, главно като изтъняване на ледения слой - виж “Лазер от космоса показва изтъняване на ледената повърхност в Гренландия и Антарктика”.
4. Ледниците намаляват
Повечето ледници на земята също намаляват. Графика от Програмата за околна среда на ООН – тук.
Който се се съмнява в ООН:
Дължината на ледниците се измерва с различни видове маркировки. На снимката се вижда краткосрочна рисувана маркировка край ледник Рембесдалскака, западно от Хардангерджокулен, Норвегия. Снимка: Сайт на Норвежкия директорат по водни рeсурси и енергия
От Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) дават информация за швейцарските ледници -“Нови изчисления за обема на швейцарските ледници”
От Норвежката дирекция по води и енергия за норвежките ледници -“Наблюдения на обхвата на ледниците”
За ледниците в САЩ - доклад от 50-годишно проучване + графики и снимки - от United States Geological Survey -“50-годишни наблюдения на промените в ледниците показва изменение на климата в Тихоокеанския северозапад и Аляска”
И в трите държави ледът намалява.
Същото важи и за Гренландия.
Изследвания на учени от университетите в Делфт и Утрехт, Холандия - “Точна картина на загубата на лед в Гренландия” и “Ледената шапка в Гренландия се топи по-бързо от всякога”
5. Нивото на морската вода се повишава
От началото на 20-и век досега общото повишение е около 30 см. Ето данните на National Oceanic and Atmospheric Administration.
Срутена сграда в Китай в резултат на валежите и последвалите свлачища. Жертвите от валежи и наводнения са “само” 1500, но засегнатите са няколко милиона души. Снимка: ЕПА/БТА
Дотук не става дума за теории за глобалното затопляне, а за факти. Може ли сериозен учен или дори логично мислещ човек да приеме, че човечеството не е допринесло поне частично за наблюдаваното затопляне?Има много неизвестни свързани с климата. Те не позволяват да се твърди със сигурност, че наблюдаваното затопляне е причинено изключително и единствено от дейността на човека. Но тези неизвестни дават много по-малко основание да се твърди, че човечеството не оказва никакво влияние върху климата на земята.
Е, и?
Тези, които твърдят, че затоплянето е напълно естествено и затова няма нужда да ограничаваме изпускането на парникови газове, са като човек, чиято къща започва да гори, а той налива масло в огъня и казва: ”Тя и без това си гори, пък и не съм съвсем сигурен, че маслото влошава нещата”.
—————————-
* Авторът е докторант в университет в Западна Европа. По молба на e-vestnik написа популярна статия за неоспоримите факти за глобалното затопляне. Изследовател е в друга област, но близка до проблемите с климата. Заглавието е на редакцията.
Коментари
Публикуване на коментар