Шаро, когото не можах да социализирам

Вчера сутринта Шаро ухапа ръката на човек, за втори път през последните три месеца. И подадох втори сигнал в общината за агресивно куче - този път с искане да го умъртвят.

Първо - контекста. 

Вчера сутринта Шаро ухапа ръката на човек, за втори път през последните три месеца. И подадох втори сигнал в общината за агресивно куче - този път с искане да го умъртвят. Първо - контекста. Шаро лае от вътрешната страна на портата и плаши минувачите по черния път - един от двата главни в тази вилна зона в Балкана. Понякога кучето се измъкват някак от двора (винаги има начин), за да “маркира” територия и след 5-10 минути, след като си свърши работата, ляга до портата откъм външната страна, чакайки да го забележа и пусна вътре,. Но тя е само на около 1-2 ми от пътя и е плашещо, и наистина опасен за минувачите. Шаро защитава с лай "своя".район от пътя от всеки, а вече в два случая - и с ухапване по ръката между китката и лакътя. Шаро е големичко и силно овчарско куче, макар и не чак като каракачан. Вече не смея да го разхождам, защото според него всеки доближил ме трябва да бъде респектиран и прогонен по-далеч, включително чрез физическа санкция за убедителност - ухапване на ръка явно е неговия начин, с пускане на кръв и съответно последващи инжекции против тетанус. Не знам каква точно порода овчар е Шаро, но май има по малко от австралийска овчарка, каракачан и нещо по-агресивно, може би дворен пазач. Работно куче е Шаро, младо, и се нуждае.от изразходване на много енергия, че иначе го избива на пакости и агресия. Труден случай заради това, че е доста див, несоциализиран, очевидно живял с овчар и други кучета като него, съперничещи си за храна, но правейки си компания в игрите.. .Проблемен при извеждане на разходка, а не може дълго вързан, защото озверява. :След ухапването на човека вчера наказанието му бе да стои вързан цял ден, без обяд и с по-малка от обичайната вечеря. Но като го пуснах по здрач, уби и изяде едно коте на около 2.5 месец Той ръмжеше, като се опитах да му измъкна от устата мъртвото телце, а аз не посмях да настоявам в тъмното и се прибрах. Жал ми е за котенцето, разбира се .. Сега явно и останалите малки котета в двора са застрашени. А аз смятах,че не е безнадеждно агресивен и див точно защото не бе посягал на котки и котета. В началото ги гонеше, но постепенно сякаш ги бе приел за свои, понякога ги ду́шеше съвсем отблизо, а съответно те бяха престанали да бягат от него и да му съскат освен като прекали и е малко по-груб. Нещастното коте бе едно от трите малки на една от дворните котки - (пра)родителката на всичките няколко поколения. Котето се бе появило скоро, в двора, след като майка му явно се бе успокоила за безопасността им и бе започнала да ги вика тук.

 Иначе Шаро е добър пазач на двата двора от около 2 дка общо, обича да си стои тук, като обикаля всичко и “маркира” територията си.  Аз го пуснах в двора преди 5 месеца точно заради опасността и стреса за минувачите, когато той бе отвън до портата   Кучето ми се лепна в един друг двор недалеч от моя, след като на два пъти му бях подхвърляла малко храна. Той ме бе последвал до портата и се бе закотвил там, за страх и ужас на минувачите и на мен самата -заради тях. Като го видеха там, хората викаха да си го прибирам и не приемаха обясненията, че не е мой. И аз наистина реших и го прибрах, макар и  с нежелание, заради моето женско куче и заради котките вътре, които ми стигаха Мислех си, че е временно и или сам ще се върне при стадото си, или ще си го приберат , макар да бе недохранен (не е нетипично). Шаро и досега си носи солидния кожен нашийник с допълнително добавена към него я́ка, желязна халка за връзване. В двора, откъдето дойде, го бях виждала в три последователни дни като наминавах по работа и,наблизо винаги се чуваха звънци и блеене на стада. Вече при мен, разхождах го всеки ден из околността, покрсй стадата..  

 В началото .Шаро беше много кротък и сякаш ме боготвореше, все залепен за мен и досаден до нетърпимост. Скачаше ми като малко пале на майка си, репкале ми се из краката и всячески ми привличаше вниманието за храна и каска  Опитваше се да играе с мен на грубитв си, кучешки игри. Младо куче, все още не забелязващо, че е пораснало  и много диво. Сякаш не бе виждало ни други хора, ни коли, а камо ли мотори. Първия път, като ни доближи моторист и той хукна с яростен лай да го преследва, глух за повикванията и командите му, бях в ужас да не предизвика катастрофа с тия камъни по рекичката. Всъщност тогава за първи път си дадох сметка колко рисков и ооасен е Шаро. Но постепенно се напасвахме и разбирахме по-добре един друг.  Шаро е много умно куче, в определен смисъл, и се приспособяваше полека лека, макар да не е особено лесно обучаем. Това междувпрочем е типично за не една овчарска порода кучета.  

 Първия  сигнал за агресивно куче подадох в общината на 22 април, т.е.  преди около два месеца. Тогава се наложи да защитавам с тояга от Шааро  един минувач. Нямаше ухапване, а уплаха, стрес и гняв за минувача.

Всъщност: човекът бе доста неадекватен, защото ми викаше гневно, обиждаше и на висок тон ме заплашваше с какво ли не - вместо да ми даде възможност да доближа и усмиря кучето, за да го вкарам вътре. Този човек за пет години нито веднъж не бе отговорил на поздрава ми, когато се засичахме по пътеките и поляните наоколо, като дори не ме поглеждаше - , това само по себе си е признак за  негови проблеми. А малко преди това бе го уплашило с лая си до пътя моето кротко женско куче, което и само  се страхува от чужди хора и ги заобикаля. Ако бях записала заплахите към мен тогава, вероятно щяха да стават за даване под съд.

 Няколко седмици след първия ми  сигнал до общината се чухме по телефона с тяхната ветеринарна експертка, обсъдихме и стигнахме до извода, че кучето подлежи на социализиране и че кастриране е най-доброто решение, което ще помогне за намаляване на агресивността му. Община Карлово има процедура за безстопанствените кучета, каквото Шаро де факто е - аз го държа в двора и го храня, за да не застрашава минувачите. Към края на май получих писмен отговор по е-поща, с прикаченото решение за кастриране и външно и вътрешно обезпаразитяване. Но към днешния 17 юни това все още не се е случило. Доколкото разбирам, процедурата включва дълги съгласувания, решения и договори на различни нива и събития, включително по ветеринарните услуги. 

 Междувременно, скоро след първия ми сигнал, Шаро ухап за първи път,,  откакто бе при мен. човек по ръката Това бе един гъбар от близката ромска махала, с който обсъждахме гъби до един пън близо до двора ми. Бях извела Шаро, а последният прие близостта на човека и неговата тояга за заплаха за мен и го атакува. Този човек изглежда така и не подаде сигнал в общината за наоадението, но аз го споменах при обсъждането с ветеринарния експерт и го взехме предвид. Човекът може би не се е оплакала, защото, след като Шаро му скочи и му отнесе всъс зъбите си тоягата настрани, аз го препречих с моята тояжка и удрях с нея няколко пъти по муцуната, докато той заскимтя… А после ми позволи да го доближа и хвана за нашийника,  и да го вържа за каишката. Човекът само каза йротко, че ще трябва да ходи на доктор и че е трябвало да държа кучето върза. Каза, че е ухапан по ръката и вероятно наистина е било така, особено предвид вчерашното пидобно ухапване. При разговора с експертката след това спредположихме, че за кчето това е било защита на своя човек, а също така взехме предвид прогреса на Шаро  в отношенията му с другите животни а двора и с мен,  което обнадеждаваше за  по-нататъшна успешна социализация. 

 И ето че се връщаме на второто кучешко ухапване, с което започнах. Накратко, както и при първия случай, Шаро лежи пред портата извън двора и ухапва съсед по ръката, докато той и жена му си вървят по пътя за към  лозето си. Към 9:30 ч. е, но аз не съм излизала още на двора, чувствайки болежкие трети ден, след малка, отшумяваща травма в ребрата. Излизам заради шума и виждам двойката, кървящата ръка и продължаващото яростно да лае куче. Прибирам последното без проблем, хващайки го за нашийника. И на място, и в два последващи случая, се опитвам да обясня ситуацията на хората, да се оправдаят и извиня…

. Няма да се впускам в подробности за това второто ухапване и сигнала - последният е в развитие. Но отбелязах за себе си: “ сенчестия” начин на решаване на подобни проблеми, толкова типичен у нас. Нормалната процедура според мен е подаване сигнал до общината. Но май досега само аз съм подавала сигнали и търсила общината при изброените случаи  А пострадалият съсед,който е пенсиониран армейски подполковник, се обръща към друг съсед, който е свързан със СОТ и, като явна тайна - с държавни силови структури. За граждански проблеми - сенчести решения. За какво говори това?