Увреждане за природата ~ Увреждане на хора

 Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус

  Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което  получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там. 

 Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си.  Еко-коменсализмът е оптималното:  симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения.  И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители... 

 Засега ми е трудно да си представя как Хомо Сапиенс би могъл да е полезен за природата. Може би с развитието на разума си - като полезна част от "хардуера" на Природния разум?

 

 Наскоро попаднах на един интересен коментар под Фейсбук пост, свързан с унищожаването на природата, екосистемите и видовете от човека.  Коментаторът съвсем вярно напомни, че природата не може да бъде унищожена, а живата природа и без човека винаги и непрекъснато се е променяла, като са изчезвали видове и са се появявали нови. И Хомо Сапиенс също ще изчезнем като вид, някога. 

 Подминах това, но мислих върху него и сега моят коментар би бил следния: въпреки че всеки човек е смъртен и ще умре някога, БИХТЕ ЛИ ИСКАЛИ ВИЕ ДА СТЕ УСКОРИТЕЛЯ НА НЕЧИЯ СМЪРТ, като го нараните или убиете?  Със сигурност днес повечето нормални хора биха отговорили с "Не". Подобно - “общественото мнение" по отношение увреждането и унищожаването на живата природа, на екосистемите, на видовото разнообразие от флора и фауна, на отделни животни… Ако ускоряваме гибелта им, то е често  неосъзнато и непряко, в  резултат на себичния ни, егоцентричен начин на живот. 

 Винаги съм гледала на повишаването на ценността на човека и на човешкия живот като на една от характеристиките на цивилизацията (не съм проверявала още в съответната научна  литература). Тази тенденция се разширява към видовете животни, които за човека са компаньони, част от семейството и дома му. Не случайно услугите, свързани с домашни любимци са внушителен бизнес…  Това цивилизационно хуманизиране се отразява и в писаните закони, и в етичните норми, които са взаимосвързани.

 Противоположно на еволюирането към повече хуманност, Хомо Сапиенс и днес продължава да е най-жестоката машина за убиване, която унищожава не само за да оцелее (за храна и самозащита), и не само природа - флора и фауна -, а и себеподобни. През последните няколко десетилетия стремително се увеличава деструктивността отгоре надолу в социалните пирамиди, тоест постигането на цели най-вече чрез пречене на опонентите и отстраняването им, вместо чрез генериране на конкурентноспособни алтернативи, в  конструктивни съревнования или в естествено-социален отбор. А целите ще да са безумни, неестествени и недостижими, щом постигането им изисква и явно не може без деструктивни начини. 

 Деструктивността е видима, макар и  под повърхността. Може би още се прикрива поради недостигната критична маса от приемане. Но обществената среда, “общественото мнение” все пак  са твърде толерантни и твърде склонни да се поддават на манипулиране и подкупване, за да обърнат внимание на деструктивността. Масите предпочитат да продължават да вярват в мита за грижовните бащици по върховете на социалните пирамиди, които са се нагърбили с добруването и с проблемите им. И да гледат на тези пирамиди като на застраховка за оцеляването си въпреки всичките им дефекти.

 Борбата е за завладяване на вниманието и моделиране на съзнанието и подсъзнанието, на ума на човека.. Оръжията са нищо, ако няма кой да ги използва, и то адекватно по цел, обект и начин... Завладяването на умовете е  владеене на всичко.  Масите са податливи и винаги са били. Силата е в индивидуалността. Новата реалност изглежда е, че всеки индивид е и все повече ще е отговорен сам за себе си и за близките си, като ще се връщаме към отбор социално-природен, при който ще оцеляват не всички, а по-приспособените и късметлиите. Отношенията на Хомо Сапиенс с природата не могат да продължават по старому.  Промяната им ще доведе до по-различен хуманизъм, който приема, че човекът не е всесилен и че не може и не бива да се стреми да победи природата.

 Хипотезите и причинно-следствените предположения за засилената, доминираща деструктивност в обществото включват:

 • Липса на талант и човешки достойнства у деструктивните, със съответстващите психични комплекси;

 • Съсредоточаването на твърде много ресурси и сила, при липса на противосила;

 • Крах на една система и преход към нова, все още неясна ( “тъмнината е най-гъста преди разсъмване”) 

 • Единство и борба на противоположностите - един от законите на диалектиката (Но кои са противоположностите? - Социалната пирамида и природната среда?  Деструктивността и .. какво? Едва ли е хуманизмът, чиито носители и сила да неясни днес) ...;

 • Ерос и Танатос ()любов и разрушение) са едно, като обаче не се вижда Ерос, а  само честолюбие (суета ,стремеж към върховенство) и алчност…

 Какво ли биха казали философите и мъдреците за това? Истинските, а не онези по поръчка или “под дуло”.