Запрянов: Политическият ПР страхотно врасна в журналистиката

БГНЕС Новини - Запрянов: Политическият ПР страхотно врасна в журналистиката

Сайтове и агенциите са най-бързи, следва радиото и телевизията. Един вестник не може да изпревари тези медии. Вестникът може да анализира, може да разсъждава върху една новина и ако погледнете истинските вестници на Запад, те правят точно това. Ние все още в България правим радио вестници. Те събират много новини, наблъскани на поне 4-5 страници. Във вестниците, за които говоря, новините са събрани в хроники, докато всичко останало са анализи, интересни статии, хора, които мислят интересно и могат да кажат нещо на обществото, защото вестниците са онази връзка между човека, който има какво да каже и човека, който иска да прочете нещо умно и да се обогати, казва Запрянов, запитан къде се загуби българският читател сред множеството печатни медии.

...

...сериозните медии печелят от реклама – жълтите медии печелят от тираж.

...

Никога не съм бил достатъчно близък с хората, които са във властта, но ги наблюдавам от близо. С много от тях съм бил на "ти" и забелязвам, че властта наистина променя дори хора, които първо се вслушват в съвети на различни представители на обществото, след това започват да стават себедостатъчни. Натрупването на информация, защото когато си във властта ти имаш много информация, натрупването на информация дава самочувствие, понякога излишно самочувствие, коментира написаното още през 1922 г. от големия български журналист Даниел Крапчев, гл. редактор на в."Зора", убит с цепеница на 9 септември 1944 г., "Управляващият е винаги опасен – той винаги превишава властта си и злоупотребява с нея". Да, ти (властникът) знаеш много повече за определен проблем, но не знаеш най-важното – дали пътят, по който искаш да решиш този проблем е правилен. Това го знае обществото, защото всичко се пише върху неговата кожа, всеки подпис министерски е върху кожата на обществото. Защото това, което се решава сега в Брюксел, ще го плащат нашите пенсионери, ние, ще го плащат нашите деца.

...

Жълтият е много невинен цвят, бебешки. Има жълти издания, казват булевардни издания, но там всичко е проверено. Да, наистина те поглеждат под юргана, ако имат тази възможност, папаракът ще снима, ще дебне, ще стои и една снимка може да го храни цяла година. Един "Билд", "Сън", огромни тиражи, огромна популярност, но там няма лъжи – да, те се занимават с личното, те безпардонно влизат в личния свят на звездите, но те не лъжат. При нас тези вестници лъжат. То дори не е и обидно, то е гадно. (бел. ЙА: илюзия)

...

В Испания има медии, така наречените "розови медии", там е любопитно. Но, ако, например, прочетеш за някой, че се е разболял от тежка коварна болест, в тези медии има как в болницата са отишли много известни артисти да видят своя колега, как всички са палили свещи, дано да оцелее – да, ти казваш лошата новина, но казваш, че приятелите го обгрижват, отиват с някаква надежда, опитват се да му помогнат. По този начин ти показваш, че има човещина, по този начин учиш хората на човещина.