БНТ - Надиграй ме - трети сезон - "Надиграй ме" на Балканите: Турция е победител
БНТ Продукции - Надиграй ме - трети сезон - "Надиграй ме" на Балканите: Турция е победител
КОМЕНТАР: Страхотна илюстрация какво прави човекът, когато е поставен в състезателна ситуация и "конфликт на интереси" едновременно. Дори когато наградата не е нещо особено, а борбата е най-вече за първото място и, условно казано, за слава (да се похвалиш у дома, че си спечелил наградата). И независимо че става дума за култура, а не за спорт.
Видяхме тук нагледно един минимодел на най-същественото от борбите, сметките и подмолните действия, които се случват на Евровизия - нещо като Фолклорна Балкановизия.
Трябва да вметна, че предаването "Надиграй ме"ми харесва, защото виждаме фолклорни танци, много по-близки до някогашните автентични, в по-автентичен контекст и с по-естествен подход... Танците не са обработени до неузнаваемост от хореографи за сценично представяне, както сме свикнали да ги виждаме през десетилетията , при това почти винаги безвкусно - предлагат ни танца като игра, физическо усилие и социално общуване. Дори състезателността вероятно е била характерна някога, когато всички са ги играели на площада. Фактът, че в "Надиграй ме" участват аматьори, които вероятно си плащат в своите клубове за своето хоби и нямат други претенции, освен да се забавляват, да общуват и да споделят и с другите своята радост, удоволствие от това и какво са постигнали, много допринася за успеха на предаването. Сценарияти водещите също са с добро чувство за хумор, според мен има и сполучливи импровизации. Очевидно се набляга не на конкурсния аспект, а на забавлението.
На мен не ми пречеше дори че изглежда само българската група беше аматьорска и с клубен характер - само ми се искаше това да се подчертае повече в предаването. Според мен то щеше да изтъкне предимствата на заниманието на фолклорни танци точно по този начин и, да внесе повече настроение и да отсбали състезателния натиск.
Заедно с това обаче, на това балканско предаване, което също ми хареса и като първо според мен беше много добро, беше допуснат очевиден конфликт на интереси у журито: хем са ръководители на групите, хем оценяват всички, включително и своята група. А македонският член на журитто дори беше и танцьор вгрупата, освен неин ръководител. И видяхме как накрая гласува чисто счетоводителски: 10 за своята представителка и по 3 - на четиримата конкуренти (вероятно е калкулирал, че това може да стине за победа, но се получи така, че една точка изостанаха от "победителя").
Вероятно щеше да е доста по-издържано, ако бяха решили всеки от журито да гласува за всички, освен за своята група, и за БГ представител беше избран ръководителят на силистренската група. Може би с доцент Петров като председател на журито, който очевидно се стремеше и имаше интерес да бъде обективен. Макар че от страна на ръководителите-оценяващи пак щеше да има калкулации на точките и вероятно щяха да се дават тактически оценки на конкурентите, които застрашават собствения резултат.
Въпросите ми са:
- Доколко тези рефлеки са вродени и доколко са социално придобити
- Дали, доколко и при какви обстоятелства може да се говори за и очаква "обективност".
Доколко чувствството за почтеност и справедливост може да наделее над интересите на своята общност, като под "интереси" разбирам, образно казано, стремеж да се вземе по-голямо парче от баницата, която е поставена на масата.
- Защо хората обръщат малко внимание, подценяват или пренебрегват тези неща за собственото им благополучие, дори ако са известни и са се случвали много пъти в историята. Защо за тях е по-важно да виждат, че някой работи за общността, с която се идентифицират (т.е. лоялен е), независимо от средствата, които използва, и не се замислят за смисъла от цялата работа и какво всъщност постигат и получават в крайна сметка...
КОМЕНТАР: Страхотна илюстрация какво прави човекът, когато е поставен в състезателна ситуация и "конфликт на интереси" едновременно. Дори когато наградата не е нещо особено, а борбата е най-вече за първото място и, условно казано, за слава (да се похвалиш у дома, че си спечелил наградата). И независимо че става дума за култура, а не за спорт.
Видяхме тук нагледно един минимодел на най-същественото от борбите, сметките и подмолните действия, които се случват на Евровизия - нещо като Фолклорна Балкановизия.
Трябва да вметна, че предаването "Надиграй ме"ми харесва, защото виждаме фолклорни танци, много по-близки до някогашните автентични, в по-автентичен контекст и с по-естествен подход... Танците не са обработени до неузнаваемост от хореографи за сценично представяне, както сме свикнали да ги виждаме през десетилетията , при това почти винаги безвкусно - предлагат ни танца като игра, физическо усилие и социално общуване. Дори състезателността вероятно е била характерна някога, когато всички са ги играели на площада. Фактът, че в "Надиграй ме" участват аматьори, които вероятно си плащат в своите клубове за своето хоби и нямат други претенции, освен да се забавляват, да общуват и да споделят и с другите своята радост, удоволствие от това и какво са постигнали, много допринася за успеха на предаването. Сценарияти водещите също са с добро чувство за хумор, според мен има и сполучливи импровизации. Очевидно се набляга не на конкурсния аспект, а на забавлението.
На мен не ми пречеше дори че изглежда само българската група беше аматьорска и с клубен характер - само ми се искаше това да се подчертае повече в предаването. Според мен то щеше да изтъкне предимствата на заниманието на фолклорни танци точно по този начин и, да внесе повече настроение и да отсбали състезателния натиск.
Заедно с това обаче, на това балканско предаване, което също ми хареса и като първо според мен беше много добро, беше допуснат очевиден конфликт на интереси у журито: хем са ръководители на групите, хем оценяват всички, включително и своята група. А македонският член на журитто дори беше и танцьор вгрупата, освен неин ръководител. И видяхме как накрая гласува чисто счетоводителски: 10 за своята представителка и по 3 - на четиримата конкуренти (вероятно е калкулирал, че това може да стине за победа, но се получи така, че една точка изостанаха от "победителя").
Вероятно щеше да е доста по-издържано, ако бяха решили всеки от журито да гласува за всички, освен за своята група, и за БГ представител беше избран ръководителят на силистренската група. Може би с доцент Петров като председател на журито, който очевидно се стремеше и имаше интерес да бъде обективен. Макар че от страна на ръководителите-оценяващи пак щеше да има калкулации на точките и вероятно щяха да се дават тактически оценки на конкурентите, които застрашават собствения резултат.
Въпросите ми са:
- Доколко тези рефлеки са вродени и доколко са социално придобити
- Дали, доколко и при какви обстоятелства може да се говори за и очаква "обективност".
Доколко чувствството за почтеност и справедливост може да наделее над интересите на своята общност, като под "интереси" разбирам, образно казано, стремеж да се вземе по-голямо парче от баницата, която е поставена на масата.
- Защо хората обръщат малко внимание, подценяват или пренебрегват тези неща за собственото им благополучие, дори ако са известни и са се случвали много пъти в историята. Защо за тях е по-важно да виждат, че някой работи за общността, с която се идентифицират (т.е. лоялен е), независимо от средствата, които използва, и не се замислят за смисъла от цялата работа и какво всъщност постигат и получават в крайна сметка...
Коментари
Публикуване на коментар