ДОПЪЛНЕНА: Гледната точка на османската полиция - trud.bg

Гледната точка на османската полиция - trud.bg

"Ако една власт обстрелва народа си с танкове и хеликоптери..."

КОМЕНТАР:

Тук възниква и друг интересен въпрос въз основа на горния цитат, който авторът подминава. Ако част от един народ се използва от външна суперсила за война срещу собствената му държава, правителство и останалата част от народа, как да реагира правителството? И коя реакция би била по-малкото зло: да капитулира, да предаде властта чрез своите сънародници-"пета колона" на външната сила без борба (дори бой, т.е. без употреба на никакви силови структури, чиято работа е това), или да употребява и нелицеприятни и нехуманни, насилнически (силови) средства, за да се опита да противопостои и отстои? Срещу кого воюва, ако воюва такова правителство - срещу народа си или срещу суперсилата? Дори да предположим, че едно пацифистко и изключително хуманно правителство, примерно, замисли капитулация като запазване живота на всеки свой сънародник (по гражданство) вместо вдигането на оръжие "срещу собствения си народ", доколко и дали ще е по-добра съдбата на този народ?... По-добра ли е съдбата на афганистанците, иракчаните, ливанците... след "арабските революции"?

Това без да съм чела още останалата част от статията.

ДОПЪЛНЕНИЕ:: Аз смятам за виновни за подобни "граждански войни" като в Сирия предимно суперсилите и по-точно БигБрадърс, които ги подбуждат и де факто ръководят, а също и всички онези, които мълчат и се спотайват с надеждата, че тях ще ги отмине. Това, което първо ми се запечати от учебниците по история някога във връзка с Втората световна война е как тя е можела да бъде предотвратена, но никой не се е застъпил за Чехия в Мюнхен. Всички са мълчали...

Цитат от Уикипедия: 
"Една част от историците счита, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международни отношения по дипломатически път, чрез договорености между четирите велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон на стълбичката на самолета заявява: „аз донесох мир за нашето поколение“.

Обаче друга част от историците счита, че истинската причина за провеждането на тази политика [Мюнхен 1938] е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например, заместникът на министъра на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: „Премиер-министърът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите“. В такъв случай тези историци смятат, че „политиката по умиротворяване“ е многоходова комбинация по насъскването на хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г." (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0
%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)

Сега Съветите ги няма, но политиката изглежда същата. Какво всъщност цели това насъскване? Да си продават оръжията, експлоатация, завоевания и разширяване на политическото влияние, всичко заедно и още...