„Дневник”, Македония: Честването на Кумановската битка припомня за македонската трагедия - Информационна агенция "Фокус"
„Дневник”, Македония: Честването на Кумановската битка припомня за македонската трагедия - Информационна агенция "Фокус
"„Като държава и досега сме показали толерантно отношение при отбелязването на спомените от войните. Да припомня, че преди няколко години бяха уредени български гробища в нашата страна.
"„Като държава и досега сме показали толерантно отношение при отбелязването на спомените от войните. Да припомня, че преди няколко години бяха уредени български гробища в нашата страна.
...
Преди началото на Първата балканска война през 1912 г., тогавашният крал Петър Първи Караджорджевич отправи обръщение до сръбския народ, в което Скопие се посочва като едно от историческите ядра на Стара Сърбия и една от столиците на династията Неманич. В призива се посочва, че там живеят братя на сърбите по кръв, език, обичаи, съзнание и стремеж. Сто години по-късно, отношението към балканските войни предизвика и различно отношение сред сръбските историци. В сръбската историческа литература на много места може да се срещне, че балканските войни били освободителни и че са се водили за освобождаване на „Южна или на Повардарска Сърбия” и за „освобождаване на вековните сръбски земи от турска окупация”. В информацията за честването на интернет страницата на сръбското министерство на диаспората се посочва: „След тази битка, сръбската войска е влязла в Скопие, престолнината на царство в Сърбия от 14 век”. В организацията на тези чествания при Зебрняк винаги е включен и специален екип от правителството на Сърбия, за поддържането на традициите на освободителните войни.
Пропаганда за балканските войни
Сърджан Милошевич, сръбски историк от по-младото поколение, в интервю неотдавна заявява, че лично смята, че Балканските войни са имали по-различен характер от онзи, който им е бил приписан в пропагандата.
„Те са били експанзионистки, но съществувала и освободителна черта, до такава степен, до колкото са били оценени като освобождение от страна на местното население. Това е едно мерило. Друго мерило е отговорът на въпроса - какво следва след тези войни. Накратко, не може да се каже, че победителите могат да се похвалят със своите резултати, в който е и да е поглед”, заявил Милошевич”."
Преди началото на Първата балканска война през 1912 г., тогавашният крал Петър Първи Караджорджевич отправи обръщение до сръбския народ, в което Скопие се посочва като едно от историческите ядра на Стара Сърбия и една от столиците на династията Неманич. В призива се посочва, че там живеят братя на сърбите по кръв, език, обичаи, съзнание и стремеж. Сто години по-късно, отношението към балканските войни предизвика и различно отношение сред сръбските историци. В сръбската историческа литература на много места може да се срещне, че балканските войни били освободителни и че са се водили за освобождаване на „Южна или на Повардарска Сърбия” и за „освобождаване на вековните сръбски земи от турска окупация”. В информацията за честването на интернет страницата на сръбското министерство на диаспората се посочва: „След тази битка, сръбската войска е влязла в Скопие, престолнината на царство в Сърбия от 14 век”. В организацията на тези чествания при Зебрняк винаги е включен и специален екип от правителството на Сърбия, за поддържането на традициите на освободителните войни.
Пропаганда за балканските войни
Сърджан Милошевич, сръбски историк от по-младото поколение, в интервю неотдавна заявява, че лично смята, че Балканските войни са имали по-различен характер от онзи, който им е бил приписан в пропагандата.
„Те са били експанзионистки, но съществувала и освободителна черта, до такава степен, до колкото са били оценени като освобождение от страна на местното население. Това е едно мерило. Друго мерило е отговорът на въпроса - какво следва след тези войни. Накратко, не може да се каже, че победителите могат да се похвалят със своите резултати, в който е и да е поглед”, заявил Милошевич”."
Коментари
Публикуване на коментар