Прочит на историята: Българската администрация във Вардарска Македония и съдбата на евреите - Dnevnik.bg
Прочит на историята: Българската администрация във Вардарска Македония и съдбата на евреите - Dnevnik.bg
"Германското искане за депортацията на евреите югославски поданици е свързано с официалното твърдение на Берлин, че ще бъдат използвани като работна сила за подпомагане на германската икономика и военната промишленост. Депортацията на македонските евреи става достояние на международната общност веднага след потеглянето на първия депортационен влак от Скопие на 22 март 1943 г. Така например два дни по-късно в. "Ню Йорк Таймс" на 24 март пише: "Съгласно съществуващите планове, около половината от депортираните (10 000 б.м.) български евреи ще започнат работа в селското стопанство на Голяма Германия, на една четвърт като полуквалифицирани работници ще им бъде позволено да се откупят чрез "доброволна работа" във военната индустрия в най-много бомбардирания Рур. Останалата една четвърт ще бъде транспортирана до Генералната губерния [окупираната от германците Полша] за "работа, директно свързана с войната".
... Седми състав на т.нар. Народен съд, пред който са изправени виновниците за антиеврейските погроми начело с комисаря Александър Белев, след едномесечни заседания в присъдата си от 1945 г. констатира, че "акцията по изселването (на евреите от новите земи, б.м.) е по скоро немска, отколкото българска акция".
Тази констатация предхожда с петнадесет години установяването фактите по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман в Израел през 1961 г. Обвиняемият казва: "Италия и България саботираха немските заповеди и играеха сложна игра, чрез измама и хитрост, спасявайки евреите в своите страни, демонстрирайки при това чудеса от истинска смелост… Германците бяха под влиянието на разбирането, че цар Борис е основно отговорен за запазването в безопасност на евреите в България и е достатъчно сигурно, че германските разузнавателни агенти са го убили". Айхман заявява, че "е съмнително дали българите са знаели какво всъщност означава "преселване на изток".
Прочит на историята: За /не/спасените евреи или цената на дългото мълчание
"Германското искане за депортацията на евреите югославски поданици е свързано с официалното твърдение на Берлин, че ще бъдат използвани като работна сила за подпомагане на германската икономика и военната промишленост. Депортацията на македонските евреи става достояние на международната общност веднага след потеглянето на първия депортационен влак от Скопие на 22 март 1943 г. Така например два дни по-късно в. "Ню Йорк Таймс" на 24 март пише: "Съгласно съществуващите планове, около половината от депортираните (10 000 б.м.) български евреи ще започнат работа в селското стопанство на Голяма Германия, на една четвърт като полуквалифицирани работници ще им бъде позволено да се откупят чрез "доброволна работа" във военната индустрия в най-много бомбардирания Рур. Останалата една четвърт ще бъде транспортирана до Генералната губерния [окупираната от германците Полша] за "работа, директно свързана с войната".
... Седми състав на т.нар. Народен съд, пред който са изправени виновниците за антиеврейските погроми начело с комисаря Александър Белев, след едномесечни заседания в присъдата си от 1945 г. констатира, че "акцията по изселването (на евреите от новите земи, б.м.) е по скоро немска, отколкото българска акция".
Тази констатация предхожда с петнадесет години установяването фактите по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман в Израел през 1961 г. Обвиняемият казва: "Италия и България саботираха немските заповеди и играеха сложна игра, чрез измама и хитрост, спасявайки евреите в своите страни, демонстрирайки при това чудеса от истинска смелост… Германците бяха под влиянието на разбирането, че цар Борис е основно отговорен за запазването в безопасност на евреите в България и е достатъчно сигурно, че германските разузнавателни агенти са го убили". Айхман заявява, че "е съмнително дали българите са знаели какво всъщност означава "преселване на изток".
Прочит на историята: За /не/спасените евреи или цената на дългото мълчание
Коментари
Публикуване на коментар