Георги Господинов: Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот - Dnevnik.bg

Георги Господинов: Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот - Dnevnik.bg

"Нещата ни се случват твърде лесно, след което става много трудно. Твърде лесно се случи промяната на 10 ноември 1989 г. и тази леснота не беше добра. Така и сега. Бързата оставка на правителството остави протеста без мишена. Гняв без адресат. И в този смисъл - адресиран към всички. Снощи до късно гледах как се лута шествието по нощните улици на София. Една дълга разходка из нощния град, без да е ясно накъде. Това лутане е много показателно и това е, което ме прави мрачен. Имаме беднотата, имаме отчаянието, но отвъд това няма хоризонт. Отчаянието на хора, чийто живот е сбъркан, не знаят какво да правят и излизат на улицата, където чакат някой да им даде смисъл. Хем протест срещу държавата, пропита от корупция, хем искане за национализация - това е абсурд. Освен че няма лице, протестът още няма и език. Поне засега... Виждаме едно нямо тяло. И в тази разредена среда много лесно могат да се настанят популистки и екстремистки гласове.
...
Когато «Физика на тъгата» излезе преди година и нещо, имаше само тъга, сега тя преля, радикализира се. Тя трябва да се оттече и да си намери изход. Има други начини, по които тъгата в едно циливизовано общество може да се опитоми. Дали тези събития, сблъсъци и шетащи хора с бутилки и камъни са лицето на чаканото гражданско общество? Или, напротив, това е последствие тъкмо от липсата на гражданско общество през тези години, което да упражнява постоянен натиск върху институциите. Да се оказва непрекъсната съпротива, да вика в ухото на властта, да ползва всички инструменти.

...

Големият въпрос е не кой ще ми плати сметките за тока, а кой ще ми плати за проваления живот. Това е невидимото и неизреченото питане на хората вън. Може никога да не го произнесат, но този въпрос виси там. Това е другата криза, която е вече ясно видима по улиците на България днес.

...

Една от големите грешки беше, че обществото лесно загърби анализа, литературата и реши да запълни екзистенциалните си кризи с една шоупрограма – да се "забавлява до смърт", да къса салфетки или ако няма пари, да стои с ракийката и салатката. Има и друг начин - да преминеш през собствено култивиране, през съпротива, но гражданска съпротива.

...

Вярвам, че са преодолими. Кризата е последният сигнал, че вече не може да се живее така и по-надолу не трябва да се отива. Ако ние имаме усещането за нея, значи имаме усещането, че има спасение. Но това е бавен процес – това става с развиване и култивиране на вкус, а културата е усилие.

Това усилие е също така лично. .. Протестите показват едно пълно отчуждаване и шизофренно отношение към държавата. Не можем да я виним за всички наши депресии. Голямата рецесия я има в икономически план, но я има в нашите собствени провалени животи, а за тях нашата собствена съпротива е много важна.

..

Ако човек държи на малките неща, то той трябва сам да ги прокарва през обществото. Това е пътят, за да не сме толкова крехки и лесни за манипулиране.

...

Сега в тези три месеца ще бъде подливана много мътна вода и голяма част от монополистите ще могат да свършат каквото са си запланували. Сякаш всички живеем с някакво тайно знание, което като стане напечено, чак тогава излиза наяве. Ето, сега депутатите казват "Отворете това и вижте онзи какво е направил" - чакай, ако ти вече си знаел за това, защо чак сега го казваш, значи това е престъпление."

КОМЕНТАР:

Аз лично точно това вероятно няма да мога да им простя. За мен това е един от най-важните уроци от целия преход...