БГНЕС - Николич поиска Вучич да бъде премиер
Агенция БГНЕС - Николич поиска Вучич да бъде премиер
КОМЕНТАР:
Това заглавие ми звучи като "Нещата в Сърбия не са добре". Най-малкото, защото не е работа на президент да определя кой да е следващия премиер. Вероятно не само в БГ е прието разбирането (наложено от "развитите демокрации" вероятно), че президентът, веднъж избран, е надпартиен, национален обединител и пр. Освен това и уравновесен човек, който повече слуша, отколкото говори. С представителна власт в много голяма степен, която му дава възможност да бъде точно обединител.
Разбира се, в много случаи това звучи като пожелание. БГ президент също не е това днес, нито пък ... колко от предишните президенти, които мога да си спомня? В кои парламентарни републики всъщност всички тези неща са налице действително? Поне в най-добрите в политическо отношение времена?...
Всъщност може би Желю Желев беше изключение в голяма степен. При него обаче ясно се вижда как президентът е носите на илюзиите на масите на времето си. Кое кокошка и кое - яйце, кое причина и кое следствие ми е трудно да кажа по отношение на това дали президентът в ролята си на лидер е допринесъл за тези илюзии или като човек изразява само идеи на масовото съзнание или ум.
Ето че сякаш смятам за подразбиращо се, че най-добрите в политическо отношение времена съвпадат с президентството на мъдри президенти-обединители в "непрезидентски" държави... А дали е така? Всяко време, определените исторически и политически периоди, вероятно имат свои специфични изисквания. Не е изключено в някои случаи друг тип президенти да са били по-успешни... Навлизам обаче в много "ако", много относителности и много тълкувания. И предположения, а не факти. Макар че точно тук тълкуванието на фактите е много по-интересно.
КОМЕНТАР:
Това заглавие ми звучи като "Нещата в Сърбия не са добре". Най-малкото, защото не е работа на президент да определя кой да е следващия премиер. Вероятно не само в БГ е прието разбирането (наложено от "развитите демокрации" вероятно), че президентът, веднъж избран, е надпартиен, национален обединител и пр. Освен това и уравновесен човек, който повече слуша, отколкото говори. С представителна власт в много голяма степен, която му дава възможност да бъде точно обединител.
Разбира се, в много случаи това звучи като пожелание. БГ президент също не е това днес, нито пък ... колко от предишните президенти, които мога да си спомня? В кои парламентарни републики всъщност всички тези неща са налице действително? Поне в най-добрите в политическо отношение времена?...
Всъщност може би Желю Желев беше изключение в голяма степен. При него обаче ясно се вижда как президентът е носите на илюзиите на масите на времето си. Кое кокошка и кое - яйце, кое причина и кое следствие ми е трудно да кажа по отношение на това дали президентът в ролята си на лидер е допринесъл за тези илюзии или като човек изразява само идеи на масовото съзнание или ум.
Ето че сякаш смятам за подразбиращо се, че най-добрите в политическо отношение времена съвпадат с президентството на мъдри президенти-обединители в "непрезидентски" държави... А дали е така? Всяко време, определените исторически и политически периоди, вероятно имат свои специфични изисквания. Не е изключено в някои случаи друг тип президенти да са били по-успешни... Навлизам обаче в много "ако", много относителности и много тълкувания. И предположения, а не факти. Макар че точно тук тълкуванието на фактите е много по-интересно.
Коментари
Публикуване на коментар