Зарем Западот навистина очекуваше Русија да го игнорира хаосот во Украина? | МКД.мк
Зарем Западот навистина очекуваше Русија да го игнорира хаосот во Украина? | МКД.мк
КОМЕНТАР:
Има и един важен вътрешнополитически резултат за Русия, за който никъде досега не съм видяла споменаване: окупирането на Крим ще повиши рейтинга и ще заздрави, за повече или по-дълго, властта на Путин. Вероятно всяка общност би се разколебала, ако нейният лидер, който е самодържец, авторитарен и дори диктатор, завоюва (буквално или преносно) някакви благини - било територия или някакви по-малки придобивки, ако говорим за по-малък мащаб. Общо взето е "тежи ми, но имаме някаква полза от него". В случая дали ползата е за нечия сметка е друг въпрос.
Затова и Западът според мен иска да преглътне и ще преглътне анексията на Кремъл, но ще търси някакви заобиколни, индиректни пътища за противодействие - например чрез Турция -, както и за дестабилизиране на Русия и региона. Не че може много да се направи в Крим в различна посока, дори да имаше такава воля.
Всъщност, нааистина действията на руските власти напомнят тези на югославските преди разпада. Не ми е хрумвало преди, но наистина се замислих дали пък не се цели това? И то по контолиран начин, който да позволи ресурсите да попаднат в точно определени ръце.
Аз мисля, че се преситихме на революционни разпади, които си бяха катастрофи, от които се възползваха Големи, предизвикано в една или друга степен. Не, аз не бих искала Руската Федерация да се разпадне като Съветския съюз. Но бих искала да ги видя променени в някаква перспектива: по-демократични, по-индивидуалистични и по-благоденстващи, според моето разбиране за благоденствие. Престанали да крият недостатъците си, най-вече свързани със самодържието и масовизма, зад "руската специфика" или загадъчността (непредвидимостта) на руския характер. Дали и кога ще стане това?
КОМЕНТАР:
Има и един важен вътрешнополитически резултат за Русия, за който никъде досега не съм видяла споменаване: окупирането на Крим ще повиши рейтинга и ще заздрави, за повече или по-дълго, властта на Путин. Вероятно всяка общност би се разколебала, ако нейният лидер, който е самодържец, авторитарен и дори диктатор, завоюва (буквално или преносно) някакви благини - било територия или някакви по-малки придобивки, ако говорим за по-малък мащаб. Общо взето е "тежи ми, но имаме някаква полза от него". В случая дали ползата е за нечия сметка е друг въпрос.
Затова и Западът според мен иска да преглътне и ще преглътне анексията на Кремъл, но ще търси някакви заобиколни, индиректни пътища за противодействие - например чрез Турция -, както и за дестабилизиране на Русия и региона. Не че може много да се направи в Крим в различна посока, дори да имаше такава воля.
Всъщност, нааистина действията на руските власти напомнят тези на югославските преди разпада. Не ми е хрумвало преди, но наистина се замислих дали пък не се цели това? И то по контолиран начин, който да позволи ресурсите да попаднат в точно определени ръце.
Аз мисля, че се преситихме на революционни разпади, които си бяха катастрофи, от които се възползваха Големи, предизвикано в една или друга степен. Не, аз не бих искала Руската Федерация да се разпадне като Съветския съюз. Но бих искала да ги видя променени в някаква перспектива: по-демократични, по-индивидуалистични и по-благоденстващи, според моето разбиране за благоденствие. Престанали да крият недостатъците си, най-вече свързани със самодържието и масовизма, зад "руската специфика" или загадъчността (непредвидимостта) на руския характер. Дали и кога ще стане това?
Коментари
Публикуване на коментар