Полициска репресија над белградските студенти | okno.mk
Полициска репресија над белградските студенти | okno.mk
КОМЕНТАР:
Според моите спомени блокадата на висши училища в БГ, по-конкретно на Софийския университет, никога не е била ефикасна. През 1997 г. студентите бяха на страната на победителите, но едва ли заслугата беше тяхна: ролята на тайни служби и операции с активното участие на медиите и особено Дарик Радио... С "Кой не скача е червен" нямаше нищо да стане. Студентите са лесно манипулируеми, както ми изглежда.
Заедно с това, разбираемо е те да са изразители на общественото недоволство, особено това на интелигенцията и по-будните, от върхушката и политиците на властови позиции. Само че според мен точно окупацията на училища е като ахилесова пета - тя отслабва позицията на недоволстващите и искащите промяна, дава коз на тези, срещу чиито действия и политика те се борят.
И всъщност това "срещу" е смущаващо. Със "срещу" и "против" може да се събори нещо и някой, но не и да се постигне нещо позитивно в дългосрочен план. Разбира се, не може и само със "за", защото нечии (контра)действия се налага да бъдат парирани, а някога нападението може наистина да е най-добрата защита...
Какъв е изводът? Не знам. Но аз не харесвах блокадите на СУ "Св. Климент Охридски" последните няколко пъти. А пък и изобщо не помня да съм ги харесвала особено. Правеха впечатление и ги възприемах като някаква смела постъпка само в зората на демокрацията, докато не бях наясно, че са режисирани, внушени... Но не са ми били симпатични, не съм имала желание да се включа в тях и не мисля, че мнозина са имали такова желание. Все пак университетът е място, където трябва да има толерантност към много и различни гледни точки, да има либералност - а окупацията е нещо коренно различно, това е налагане на само една, при това често от малка група хора. И в голяма степен отнема силата на демонстрациите на улицата, може би е тяхно израждане. Макар че и демонстрациите може да са режисирани и използвани за същата манипулативна цел...
КОМЕНТАР:
Според моите спомени блокадата на висши училища в БГ, по-конкретно на Софийския университет, никога не е била ефикасна. През 1997 г. студентите бяха на страната на победителите, но едва ли заслугата беше тяхна: ролята на тайни служби и операции с активното участие на медиите и особено Дарик Радио... С "Кой не скача е червен" нямаше нищо да стане. Студентите са лесно манипулируеми, както ми изглежда.
Заедно с това, разбираемо е те да са изразители на общественото недоволство, особено това на интелигенцията и по-будните, от върхушката и политиците на властови позиции. Само че според мен точно окупацията на училища е като ахилесова пета - тя отслабва позицията на недоволстващите и искащите промяна, дава коз на тези, срещу чиито действия и политика те се борят.
И всъщност това "срещу" е смущаващо. Със "срещу" и "против" може да се събори нещо и някой, но не и да се постигне нещо позитивно в дългосрочен план. Разбира се, не може и само със "за", защото нечии (контра)действия се налага да бъдат парирани, а някога нападението може наистина да е най-добрата защита...
Какъв е изводът? Не знам. Но аз не харесвах блокадите на СУ "Св. Климент Охридски" последните няколко пъти. А пък и изобщо не помня да съм ги харесвала особено. Правеха впечатление и ги възприемах като някаква смела постъпка само в зората на демокрацията, докато не бях наясно, че са режисирани, внушени... Но не са ми били симпатични, не съм имала желание да се включа в тях и не мисля, че мнозина са имали такова желание. Все пак университетът е място, където трябва да има толерантност към много и различни гледни точки, да има либералност - а окупацията е нещо коренно различно, това е налагане на само една, при това често от малка група хора. И в голяма степен отнема силата на демонстрациите на улицата, може би е тяхно израждане. Макар че и демонстрациите може да са режисирани и използвани за същата манипулативна цел...
Коментари
Публикуване на коментар