Размисли по повод прекратеното участие на Невена Цонева в Новая волна Сочи 2015
"Скандално" не би била съвсем неуместна дума. Вероятно има преди всичко политика, като не липсва и емоция, и "слабост", както се коментира тук-таме, както видях, а също манталитет, привички... Но ще прескоча политиката и ще пиша за втората, психологическата страна.
Психологията
Психологията
Всъщност мисля, че и аз самата съм била в подобна ситуация и съм реагирала по същия начин, т.е. с бягство. Понякога не е много възпитано. Но в крайна сметка тя е умно момиче и според мен е преценила дали, кога и защо усилията и борбата си струват и кога - не. В крайна сметка не си струва да се жертваме точно заради политиците и техните маневри. Заради родината, заради общността - да, мисля. Заради чест, заради достойнство... Интелигентност е да може да се разграничат двете неща, т.е. кога си струва и кога - не.
Все пак имам наистина известно съмнение, тъй като Невена Цонева вече се отказа веднъж точно на финала на "Гласът на България". Не знам за сегашната ситуация, но тогава, в "Гласът на БГ", щеше да е по-достойно, след като веднъж вече се е хванала на хорото (нейните мотиви за това бяха ясни, макар и не съвсем безспорни), да го бе изиграла докрай и, ако трябва, достойно да остане втора. Последното вероятно щеше да се случи. Защото винаги, освен талант и способности, има и късмет, има и форма или състояние на човека и професионалиста в момента, има и различна ситуация и среда, другиг съперници.
Аз специално, преди още да започна този конкурс, си мислех, че Невена вече се държи като доброто момиче и по-точно добрата съпруга, че сякаш й липсва предизвикателството и хъса, които имаше, когато спечели първия БГ "Мюзик Айдъл". И в гласа й се усеща по-малко енергия в сравнение с отпреди 7 години. И си мислех, че основна причина за това е, че е намерила зоната си на комфорт и трудно се излиза от нея. А и не е нужно. Намерила е любовта си, има уютен дом, има грижа... Много от успелите певци, и не само, са имали объркан и труден живот, живот-борба. Те са жертвали личния си живот и взаимоотношения, психологическия си комфорт, заради амбицията си. Невена все още не се е отказала от амбициите си, както бяха преди, но сякаш иска да ги постигне без да излиза от този комфорт, т.е. да съвмести две несъвместими неща. Освен това 7-8 години не са малко време и тя вече не е неопитното и послушно момиче, готово и лесно приемащо да направи каквото искат от нея да направи продуцентите, режисьорите и пр. Тя има свой изграден вкус, мнение... Всъщност дори когато за първи път се появи, тя вече беше борбен човек и показваше мнение и позиция.
Но все пак смятам, че и с този приятен и щастлив личен живот и взаимоотношение би могла да има място на БГ сцената. Носейки едно по-домашно, мило, нежно излъчване и стил. Обаче едва ли ще е на върха, примадона. И дали й е нужно? БГ публиката е свикнала с нея такава, каквато е. И дано не се бои да остава втора или дори последна, когато се явява. Защото, в контекста на казанотот дотук, съревнователността и напоритостта не са силната й страна в нейната (щастливо изглеждаща) ситуация. Значи на нея остава да се изясни сама със себе си, да намери някакъв баланс в тези нейни противоречия, за да бъде успешна. Понякога това става от само себе си, просто човек усеща, че нещата му се получават, без да знае как точно. Понякога съзнателното усилие, осъзнаването, може да помогнат...
Освен това какво от това, че тя шокира публиката в Русия с турбо или чалга-версията на I Will Always Love You? Различните култури харесват различни песни и стилове. Шокът и изненадата й от реакцията на публиката бяха очевидни, когато изпълняваше тази песен. Може и защото вече бе поразглезена от любовта на публиката и мястото, което е постигнала на БГ сцената. Пак зона на комфорт. Но в края на краищата този шок единствено би попречил на точките и класирането й в момента, непосредствено след изпълнението и на конкурса, но по-късно би могло да се приеме от публиката. Можеше да й даде повече от това, повече от място най-горе в класирането: интерес, желание да я чуват и слушат още, да я канят на този "необятен пазар"...
Манталитета
Все пак имам наистина известно съмнение, тъй като Невена Цонева вече се отказа веднъж точно на финала на "Гласът на България". Не знам за сегашната ситуация, но тогава, в "Гласът на БГ", щеше да е по-достойно, след като веднъж вече се е хванала на хорото (нейните мотиви за това бяха ясни, макар и не съвсем безспорни), да го бе изиграла докрай и, ако трябва, достойно да остане втора. Последното вероятно щеше да се случи. Защото винаги, освен талант и способности, има и късмет, има и форма или състояние на човека и професионалиста в момента, има и различна ситуация и среда, другиг съперници.
Аз специално, преди още да започна този конкурс, си мислех, че Невена вече се държи като доброто момиче и по-точно добрата съпруга, че сякаш й липсва предизвикателството и хъса, които имаше, когато спечели първия БГ "Мюзик Айдъл". И в гласа й се усеща по-малко енергия в сравнение с отпреди 7 години. И си мислех, че основна причина за това е, че е намерила зоната си на комфорт и трудно се излиза от нея. А и не е нужно. Намерила е любовта си, има уютен дом, има грижа... Много от успелите певци, и не само, са имали объркан и труден живот, живот-борба. Те са жертвали личния си живот и взаимоотношения, психологическия си комфорт, заради амбицията си. Невена все още не се е отказала от амбициите си, както бяха преди, но сякаш иска да ги постигне без да излиза от този комфорт, т.е. да съвмести две несъвместими неща. Освен това 7-8 години не са малко време и тя вече не е неопитното и послушно момиче, готово и лесно приемащо да направи каквото искат от нея да направи продуцентите, режисьорите и пр. Тя има свой изграден вкус, мнение... Всъщност дори когато за първи път се появи, тя вече беше борбен човек и показваше мнение и позиция.
Но все пак смятам, че и с този приятен и щастлив личен живот и взаимоотношение би могла да има място на БГ сцената. Носейки едно по-домашно, мило, нежно излъчване и стил. Обаче едва ли ще е на върха, примадона. И дали й е нужно? БГ публиката е свикнала с нея такава, каквато е. И дано не се бои да остава втора или дори последна, когато се явява. Защото, в контекста на казанотот дотук, съревнователността и напоритостта не са силната й страна в нейната (щастливо изглеждаща) ситуация. Значи на нея остава да се изясни сама със себе си, да намери някакъв баланс в тези нейни противоречия, за да бъде успешна. Понякога това става от само себе си, просто човек усеща, че нещата му се получават, без да знае как точно. Понякога съзнателното усилие, осъзнаването, може да помогнат...
Освен това какво от това, че тя шокира публиката в Русия с турбо или чалга-версията на I Will Always Love You? Различните култури харесват различни песни и стилове. Шокът и изненадата й от реакцията на публиката бяха очевидни, когато изпълняваше тази песен. Може и защото вече бе поразглезена от любовта на публиката и мястото, което е постигнала на БГ сцената. Пак зона на комфорт. Но в края на краищата този шок единствено би попречил на точките и класирането й в момента, непосредствено след изпълнението и на конкурса, но по-късно би могло да се приеме от публиката. Можеше да й даде повече от това, повече от място най-горе в класирането: интерес, желание да я чуват и слушат още, да я канят на този "необятен пазар"...
Манталитета
Мисля си за това, че в БГ хем се оплакваме, че държавата не ни организира и осигурява разни неща, хем не харесваме, когато се озовем в държави, където това е налице. Защото, когато държавата осигурява - която и да е държава -, нейните структури и институции налагат разни неща и ограничават свободата. Когато си правим нещата сами, може да ставаме "Майстор Всичкомога Всичкознам", можем да нямаме бомбастичните печалби от обема и осигурена публичност, обаче сме свободни, т.е. имаме повече свобода на действие. Колкото и относително да е това, тъй като пак има политика и тя не иска да ни остави да бъдем (успешно) самостоятелни и независими. Така че въпросът е май как да правим това "Направи си сам" по-добре и да успяваме и по този начин, без да чакаме от държавата. Да, в идеалния случай, при наистина добре свършена работа, обществените и международните (междудържавните) организации би трябвало да създадат условията, инфраструктурата, за да може всеки да се развихри творчески, да се изяви и представи свободно, но виждаме, че вече не се случва и на Евровизия дори. Ако приемем, че някога се е случвало, когато беше налице възпиращата сила на другия, противниковия политически лагер.
Разбира се, за всеки българин авторитарният стил и разпоредителството едва ли са новост. А пък за Невена те са дори публични и доста ярко изразени, с оглед на това, че вече толкова време е покрай Слави Трифонов и неговите проекти. Разликата е, че ги имаме на ниво организация, а някак си на държавно ниво, макар че те са типични и за институциите, сме се научили да бъдем по-скоро нихилисти.
Държавността
Разбира се, за всеки българин авторитарният стил и разпоредителството едва ли са новост. А пък за Невена те са дори публични и доста ярко изразени, с оглед на това, че вече толкова време е покрай Слави Трифонов и неговите проекти. Разликата е, че ги имаме на ниво организация, а някак си на държавно ниво, макар че те са типични и за институциите, сме се научили да бъдем по-скоро нихилисти.
Държавността
Както стана дума вече веднъж с един Фейсбук приятел, разликата между руското национално самосъзнание и нашето е, че докато техните най-големи постижения са свързани с държавните им лидери и с държавността, ние сякаш имаме като най-светла точка и постижение в историята си от последните векове Възраждането , когато действително сме се възрадоли като народ и сме получили тласък и енергия за по-нататък, та може би чак досега, от гражданското общество... Разбира се, това за Възраждането като най-светла точка в историята ни е мое гледище.
Вчера също така си мислех, че може би по-скоро би ни отивало като държава да се наричаме не Абсурдистан (за това название май има доста претенденти, дори, и особено, "велики"), а Несъвършения, с "народ от несъвършени". Или, ако използвам турцизъм, държавата Кусурия и народ кусурлии. И обществените ни структури, организации и порядък изглеждат с много повече недостатъци от тези в "уредените", "развитите", "благоденстващите" държави, и народът ни също, и ние като индивиди. Като двете последни неща са тясно свързани с оглед на "социалното животно" (по Елиът Арънсън), разбира се. Тук пак се абстрахирам от политиката, макар че без глобалните вихри всичко това щеше да е като цяло доста по-добро вероятно. Какво ли ни е наред? Не че сме най-зле и може да има и със сигурност има по-зле от нас, дори ако не говорим за войни и природни бедствия. Ей сега с това участие - пак скандал, сиреч "кусур". Но най-важното е да бъдем себе си, защото това, което изглежда недостатък, може да се окаже предимство, ако е в правилната доза и правилно поставено.
Мисля, че Невена просто беше себе си, послуша сърцето си, с всичките си противоречия, за и против. Така че всичко ми изглежда нормално, ОК.
Всъщност изглежда ми като буря в чаша вода, що се отнася до България. Не знам за Русия. Там вече се намесва политиката. Нещата там ми изглеждат много обезпокоителни, по-обезпокоителни за момента дори отколкото при нас. Русия е апетитна хапка и хората там сякаш подценяват опасността, дори и да я осъзнават. Моята асоциация е с Югославия, но те имат и много повече природни богатства, т.е. природни ресурси, от които могат да се натрупат бързи пари.
Що се отнася до политиката - тази елитарна политика, която сме свикнали да наричаме "политика" -, тя по цял свят според мен е на революционен етап или в предреволюционен такъв. Да видим обаче какво ще се пръкне от това.
Вчера също така си мислех, че може би по-скоро би ни отивало като държава да се наричаме не Абсурдистан (за това название май има доста претенденти, дори, и особено, "велики"), а Несъвършения, с "народ от несъвършени". Или, ако използвам турцизъм, държавата Кусурия и народ кусурлии. И обществените ни структури, организации и порядък изглеждат с много повече недостатъци от тези в "уредените", "развитите", "благоденстващите" държави, и народът ни също, и ние като индивиди. Като двете последни неща са тясно свързани с оглед на "социалното животно" (по Елиът Арънсън), разбира се. Тук пак се абстрахирам от политиката, макар че без глобалните вихри всичко това щеше да е като цяло доста по-добро вероятно. Какво ли ни е наред? Не че сме най-зле и може да има и със сигурност има по-зле от нас, дори ако не говорим за войни и природни бедствия. Ей сега с това участие - пак скандал, сиреч "кусур". Но най-важното е да бъдем себе си, защото това, което изглежда недостатък, може да се окаже предимство, ако е в правилната доза и правилно поставено.
Мисля, че Невена просто беше себе си, послуша сърцето си, с всичките си противоречия, за и против. Така че всичко ми изглежда нормално, ОК.
Всъщност изглежда ми като буря в чаша вода, що се отнася до България. Не знам за Русия. Там вече се намесва политиката. Нещата там ми изглеждат много обезпокоителни, по-обезпокоителни за момента дори отколкото при нас. Русия е апетитна хапка и хората там сякаш подценяват опасността, дори и да я осъзнават. Моята асоциация е с Югославия, но те имат и много повече природни богатства, т.е. природни ресурси, от които могат да се натрупат бързи пари.
Що се отнася до политиката - тази елитарна политика, която сме свикнали да наричаме "политика" -, тя по цял свят според мен е на революционен етап или в предреволюционен такъв. Да видим обаче какво ще се пръкне от това.
P.S. Ако продължа да правя поправки и допълнения, вероятно ще е тук:
Коментари
Публикуване на коментар