Такива случаи са най-трудни, защото отсяването на зърното от плявата в казаното отнема повече време и енергия и от ново диагностициране на ситуацията и проблемите, и от решаването им.
Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там. Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си. Еко-коменсализмът е оптималното: симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения. И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители... Засега ми ...
Вчера сутринта Шаро ухапа ръката на човек, за втори път през последните три месеца. И подадох втори сигнал в общината за агресивно куче - този път с искане да го умъртвят. Първо - контекста .
Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност. Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него? И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс. Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност. Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях... Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в м...
Коментари
Публикуване на коментар