Рефлексия от завършилото световно по художествена гимнастика

Най-много се радвах на топката на Невяна с прекрасното трико и на топката на Евита Гришкенас, тренирана от българка и толкова напомняща ми на златните на Нешка, но с руско „тяло“ . В скоби казано, все пак се надявам това да не се окаже предаване на щафетата на фактор в този спорт от България на САЩ. Мисля, че скоро същото ще може да се каже и за руските индивидуалки, въпреки отработената и сработена машина под Винер. Специално на Евита (и особено с топка, но не съм гледала съчетанията й с бухалки и лента) не й достигаг само увереност и набрана инерция/"моментум", мисля като неспециалист, а във всичко друго е по-добра. И при положение, че руснаците се стремят, печелейки всички медали, да отблъснат всички от себе си.....

Нашият ансамбъл ми е любим, но този път вече бях емоционално изчерпана за още гимнастика след мъчителното за мен индивидуално и, както се казва, „неах нерви“ да го следя.. Изгледах само две изигравания на съчетанията им, и само едно - директно. Но четях коментарите. Ако и други са се чувствали по подобен начин, възможно е това да е едното от нещата - заедно със светкавичните плагиатствания от страна надругите и недостатъчните промени и „маркетинг“ на нашите, т.е. надушване и реагиране навреме на промените в ситуацията -, което лиши от още по-голям успех тук този изключителен ансамбъл. Смятам, че предвид обстоятелствата, ансамбълът се справиха чудесно и вярвам в тях...

И разбира се, интересното отразяване на случващото се
 по необичаен начин - от фенска гледна точка -, във Фен групата във Фейсбук. Това беше другото нещо, което ми хареса най-много на това първенство. :)