Защо детето не трябва да бъде най-важният човек в семейството!




Защо детето не трябва да бъде най-важният човек в семейството!
http://mozache.com

"Най-важният човек в една армия е генералът. Най-важният човек в една корпорация е мениджърът. Най-важният човек в класната стая е учителят. И най-важните хора в едно семейство са родителите. Най-важното нещо за децата ти е да ги научиш да бъдат отговорни граждани."
КОМЕНТАР:
Сега е така, и досега е било, с тази разлика, че в много семейства вече не е. Дали много проблеми на хуманността не произтичат точно от това? Прилича ми на обърната пирамида, с върха - като основа (най-важен), което е неестествено положение.

А може би всички трябва да са важни, да се зачита правото и, нуждите на всеки, да се уважава всеки?

Както в природата: можем ли да кажем кой е най-важния вид? Без който всички останали не могат. Има симбиоза, има обвързаност, и взаимозависимост. Може би някои ще кажат: ЧОВЕКЪТ е най-важния вид. Но наистина ли е така? 

Важно е всеки да разбере своята функция в цялото и да се старае да я върши добре, така че да бъде полезен и на себе си, и на другите. И нещо ключово: да престанем да асоциираме успех и щастие с власт и излишък (според формулата достатък=излишък),. Алчността е всъщност търсенето на излишък. Алтернативата, мисля, е да разбираме и се включваме в природния кръговрат,  като част от него - не само като част от социума и да разчитаме на колективно адаптиране... Нещата се изкривяват и виждаме докъде сме я докарали екологично по този начин... И да бъдем творци на живота и благата, които са ни нужни, като индивидуална част от този кръговрат.. 
Метафорично казано, за повечето хора днес животът е борба за по-голямо парче от баницата.  Социумът колективно ни осигурява тази баница, той сякаш функционира, за да създава благата, които после властта и йерархията помагат да бъдат разделени или разпределени. Но всеки индивидуално  може да влезе във взаимоотношение с природата, да се включи в природния кръговрат, създавайки голяма част от храната и другите ресурси за индивидуалното му съществуване - негово и на близките му, които не могат по някаква причина да правят това (възраст, болест или подобно). И също разменяйки и подарявайки излишъците... 

Каква е ролята на социума обаче при това положение? Вероятно защитна и координираща. Все пак и човекът е социално животно, при което обаче социумът се е разраснал и превърнал в раково образование за природната му среда. Хипер раздуването на тези роли, водено от алчност и властолюбие, е болестно състояние на обществото, което също е причина за много от злощастията в съвременния свят...


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Човекът е социален ИНДИВИД

Човекът е социален ИНДИВИД. Индивидуалист, който е част от общност .  Социалността предполага толерантност,  сътрудничество по общи дела , взаимна подкрепа и етичност .("Общност" е различно от "йерархия".)  Човекът е личност, която цени свободата си  и отстоява личното си пространство -  физическо и психическо -, и границите му.  Отстояването на личните граници означава умение за поставянето им, което е също така самоограничаване. И е обратното на алчност. " Свободата е осъзната необходимост" - Бенедикт Спиноза.  Точно поставянето на граници между свое и несвое е щекотлив въпрос. В това отношение еволюцията ни поваля под кота нула, мисля.  Човекът е  животното с най-развит разум по подразбиране. Или не? . ..  За мен това, че някой хомо постила ловния трофей меча кожа в дома си много по-често, отколкото обратния случай, говори не за наличие на повече разум, а за ефикасна агресивност.   Тук вече се сещам за Ерих Фром: дали мечата кожа му е нужна за да бъде ...
Прочетете още

Подадох сигнал за сеч, оказала се формално законна

Изображение
   Вчера се обадих за сеч на иглолистни дървета в Карловския Балкан над местност с вили от вече няколко дни. От Горското звъннаха, за да ми отговорят.  Разговорът бе горе-долу следния:  - Госпожо Атанасова, сечта е законна. Дали сме разрешение на частна фирма. На мястото сме сложили табели, за да уведомим гражданите.  - Не видях табели. Само изсечени дънери и един бял микробус до тях, с отворена врата  - Вероятно табелите са при секачите и тежката техника горе…. Да не притесняват гражданите по вилите…  Не разбрах тази част… Помислих си, че шумът, разораната пътека, превърнала се в разкален, типично сечищен път, и приличащата на разорана поляна с докараните дънери са вече притеснение. Даже не една поляна, а поне две, като и двете - с черешови дръвчета с узрели или зреещи череши. Вероятно са нечия собственост, но са неоградени и местните, а особено пастирите и роми от недалечната махала, идват и ги оползотворяват. И аз така видях дънерите. А черешите по дърветата на поляната вече бяха по...
Прочетете още

Принцеси и пепеляшки в ХГ

Изображение
И гимнастичка може да смени ролите от  Принцеса - обект на специално отношение,щ и един вид  "позитивно дискриминиране" -,  към Пепеляшка, т е. прислуга, напр  за PR.  За съжаление,  случва се преход и в тази посока, обратно на приказката. Пепеляшките по манталитет и нагласа ще са такива и в "луксозните" условия на царския дворец. ..*   Но не е изключена промяна с възрастта?  Идеал за мен: индивидуална свобода,  реални избори и равни възможности за всеки, през цялото време. Третирането на някого като принц(еса) също не е добре, независимо от мотивите  Въобще това  е педагогическа грешка, мисля -  в спорта, както в семейството.  Досега съм харесвала свободолюбиви гимнастички, не търпящи да ги поставят в никоя от гореспоменатите две роли. (Предполагам, че дистанцирането, духовната независимост от йерархии е въпрос и на специфична интелигентност. )  Нагласени класирания на състезания не биха променили отношението ми...
Прочетете още