По повод есе на Калин Терзийски в защита на антисемейната стратегия-модел за "закрила" на детето
Ето го въпросния материал:
Ше ти смачка тъпата главичка, https://m.dw.com/
Айде сега децата на лошия български народ да се отнемели и да се дадели на добрия народ Х, където нямало да има (физическо) насилие. Къде е този народ? В страната Утопия? Разбира се, това ще се направело от добрата държава, която видяхме колко компетентно и ефикасно “закриля” българското Черноморие, дюни и пр. - под бетон. А една голяма част от децата, попаднали под “закрила” все ще пак останат в страната и ще се дадат на други български семейства, явно са замесени от друго тесто и по някакво чудо с различен от българския манталитет и отношение към боя, хиперболизирано и образно описан в есето на Калин Терзийски (ако не бъркам жанра)..
Ето три причини защо този материал никак не ми прозвуча убедително.
1
Първо, игнорира несъответствието на налагания насила модел на условията и потребностите, както и неговия догматизъм. Ако говорим конкретно за нашата страна, средата в България е сурова и спрямо мнозинството възрастни българи: закон на джунглата, налагане на по-силния, по-властимащия и по-богатия над по-слабия… Родителите, семействата не живеят под стъклен похлупак. Децата са най-добре у нас, защото всички поколения в мнозинството семейства се грижат за тях и дават най-хубавото и най-ценното си за своите деца. Дори и пенсионерите, които всички знаем как живеят. Държавата, която не се грижи за гражданите си, а сякаш се чуди как да ги смачка и заличи нашия многовековен народ от лицето на земята, заявява претенция да е по-загрижен и по-компетентен родител от родителите и да знае кое е най-доброто за тях.Разбира се, моделът/идеологията е (пак) спуснат от странство, както се е случвало неведнъж досега. И което все е завършвало с провал, а също и с няколко национални катастрофи. До неотдавна например държавата претендираше, че комунизмът е най-висшата идеология и няма и не може да има вече нищо по-правилно и по-съвършено от тази идеология... Разбира се, комунизмът се провали, според мен най-вече поради психологическа слабост (непознаване психологията на homo sapiens).
2
Второ, семейното насилие не е български феномен, както го представя авторът. Ние не сме най-лошия народ, въпреки че българските семейства има какво да учат по отношение методите на възпитание и междуличностните отношения, включително с децата им. Доказателства не са нужни и е абсурдно да ги търся и привеждам тук. Наистина България бе подмината от психологическата революция в Западния свят преди десетилетия, но живеем във време на учене през целия живот (lifelong learning!. Освен това кой може да каже със сигурност, че нещо, нечий модел идеология, стратегия, закон, е най-добър на света и трябва всеки поголовно да го копира? Вече стана дума за догматизма по-горе… Пред очите на средното поколение българи се провалиха толкова много уж правилни идеологии и модели. Добро е това, което съответства на потребностите/нуждите и върши работа на човека - тук и сега, а евентуално с проекция в по-близко или по-далечно бъдеще, ако може да вдигне глава и погледни по-далеч от днес.. Нуждите, потребностите, спецификата, опитът, манталитетът - това не са празни думи. Кому е нужен този модел за “закрила на детето”? - на налагащите и натрапващите го явно.
3
Трето: не вижда очевидната неадекватност на предлаганите мерки на потребностите. Ако българските родители и семейства и българското общество като цяло имат нужда да повишат компетенциите си за възпитание на децата - включително без физическо (и психическо!) насилие -, както и тези за междуличностно общуване, натрапваната стратегия и модел изглеждат доста неадекватни отговори. Нека тези, които посочват с пръст родителите заради използване на физическото насилие спрямо децата и се канят да “закрилят” децата от тях, да дадат пример и да не прилагат насилие спрямо тях. Да подходят хуманно и цивилизовано, без физическа сила, вместо да са многократно по-големи насилници от прилагащи физически наказания родители и използват много по-насилнически методи от възпитателни шамари? Естествено, че никой нормален родител няма да даде детето си доброволно и то може да му бъде единствено отнето с насилие
Айде сега децата на лошия български народ да се отнемели и да се дадели на добрия народ Х, където нямало да има (физическо) насилие. Къде е този народ? В страната Утопия? Разбира се, това ще се направело от добрата държава, която видяхме колко компетентно и ефикасно “закриля” българското Черноморие, дюни и пр. - под бетон. А една голяма част от децата, попаднали под “закрила” все ще пак останат в страната и ще се дадат на други български семейства, явно са замесени от друго тесто и по някакво чудо с различен от българския манталитет и отношение към боя, хиперболизирано и образно описан в есето на Калин Терзийски (ако не бъркам жанра)..
Ето три причини защо този материал никак не ми прозвуча убедително.
1
Първо, игнорира несъответствието на налагания насила модел на условията и потребностите, както и неговия догматизъм. Ако говорим конкретно за нашата страна, средата в България е сурова и спрямо мнозинството възрастни българи: закон на джунглата, налагане на по-силния, по-властимащия и по-богатия над по-слабия… Родителите, семействата не живеят под стъклен похлупак. Децата са най-добре у нас, защото всички поколения в мнозинството семейства се грижат за тях и дават най-хубавото и най-ценното си за своите деца. Дори и пенсионерите, които всички знаем как живеят. Държавата, която не се грижи за гражданите си, а сякаш се чуди как да ги смачка и заличи нашия многовековен народ от лицето на земята, заявява претенция да е по-загрижен и по-компетентен родител от родителите и да знае кое е най-доброто за тях.Разбира се, моделът/идеологията е (пак) спуснат от странство, както се е случвало неведнъж досега. И което все е завършвало с провал, а също и с няколко национални катастрофи. До неотдавна например държавата претендираше, че комунизмът е най-висшата идеология и няма и не може да има вече нищо по-правилно и по-съвършено от тази идеология... Разбира се, комунизмът се провали, според мен най-вече поради психологическа слабост (непознаване психологията на homo sapiens).
2
Второ, семейното насилие не е български феномен, както го представя авторът. Ние не сме най-лошия народ, въпреки че българските семейства има какво да учат по отношение методите на възпитание и междуличностните отношения, включително с децата им. Доказателства не са нужни и е абсурдно да ги търся и привеждам тук. Наистина България бе подмината от психологическата революция в Западния свят преди десетилетия, но живеем във време на учене през целия живот (lifelong learning!. Освен това кой може да каже със сигурност, че нещо, нечий модел идеология, стратегия, закон, е най-добър на света и трябва всеки поголовно да го копира? Вече стана дума за догматизма по-горе… Пред очите на средното поколение българи се провалиха толкова много уж правилни идеологии и модели. Добро е това, което съответства на потребностите/нуждите и върши работа на човека - тук и сега, а евентуално с проекция в по-близко или по-далечно бъдеще, ако може да вдигне глава и погледни по-далеч от днес.. Нуждите, потребностите, спецификата, опитът, манталитетът - това не са празни думи. Кому е нужен този модел за “закрила на детето”? - на налагащите и натрапващите го явно.
3
Трето: не вижда очевидната неадекватност на предлаганите мерки на потребностите. Ако българските родители и семейства и българското общество като цяло имат нужда да повишат компетенциите си за възпитание на децата - включително без физическо (и психическо!) насилие -, както и тези за междуличностно общуване, натрапваната стратегия и модел изглеждат доста неадекватни отговори. Нека тези, които посочват с пръст родителите заради използване на физическото насилие спрямо децата и се канят да “закрилят” децата от тях, да дадат пример и да не прилагат насилие спрямо тях. Да подходят хуманно и цивилизовано, без физическа сила, вместо да са многократно по-големи насилници от прилагащи физически наказания родители и използват много по-насилнически методи от възпитателни шамари? Естествено, че никой нормален родител няма да даде детето си доброволно и то може да му бъде единствено отнето с насилие
Тук дори нямам предвид тези родители, чиито деца са нарочени за отнемане поради бедност, сиреч невъзможността им да осигурят “правата” на децата си (както и своите) за добро жилище, добра храна и пр. според някакви неписани,доколкото разбирам, стандарти (защото, ако бяха писани, държавата щеше да е длъжна да ги осигурява на гражданите си) И които родители ще получат не плесник от държавата, а направо нокаут, когато им отвлекат насилствено децата. Финансовата помощ, която би дала възможност на такива родители да осигурят тези права на своите цата, ще е отиде у приемни родители и посреднически организации и институции...
В заключение, има си български модел как да се намалят физическите наказания и физическото насилие в семейството (като не забравяме и психическото) и той е чрез просвета, култура и наука. Това е в най-добрите традиции на българския народ още от зората на българската държава, от Възраждането.... Този модел е вероятно да свърши работа и на други страни, откъдето така напират да ни наложат своята стратегия.
В заключение, има си български модел как да се намалят физическите наказания и физическото насилие в семейството (като не забравяме и психическото) и той е чрез просвета, култура и наука. Това е в най-добрите традиции на българския народ още от зората на българската държава, от Възраждането.... Този модел е вероятно да свърши работа и на други страни, откъдето така напират да ни наложат своята стратегия.
Коментари
Публикуване на коментар