Публицистът Георги Марков: кой е той и кой го уби?

Кой е Георги Марков 

Георги Иванов Марков е български писател и театрален и филмов сценарист, който остава в историята на България и българската литература като публициста-дисидент, работил за българската секция на ВВС в Лондон, написал забележителните „Задочни репортажи за България “ и отровен по зловещ начин - чрез инжектиране в крака му с черен чадър на миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин. Като по-малко известен факт, той също е и  един от сценаристите на изключително популярния ТВ сериал "На всеки километър" от 1960-те и 1970-те години - приключенски филм на партизанска тематика и първи български сериал, който всички българи от по-старите поколения помнят, а по-младите са чували. Заглавието му днес е крилата фраза. 

Убийството на писателя през 1978 г., когато той е на 49 години, поставя началото на известния навремето термин "българският чадър", асоцииран с комунистическата власт в България и с КГБ. Самият Георги Марков споменава за този чадър в телефонен разговор със свой приятел, докато е в болница през последните дни на живота си. При покушението  върху него той е усетил бодване в крака си и, докато е бил приведен, е мернал отдалечаващ се мъж с чадър. Писателят е направил връзката чак когато се е е почувствал зле през нощта и следващите дни. Лекарите не успяват да му поставят точна диагноза и намират миниатюрната капсула в крака му при аутопсията, след като той издъхва на 11 септември 1978 г. Но дори ако бяха успели навреме, както се твърди, писателят не е имал шанс да бъде излекуван, защото тогава  е нямало открита противоотрова срещу рицин. 

Днес се смята за малко вероятно оръжието на престъплението да е бил този черен чадър - възможно е да е използвано нещо по-конвенционално като пистолет например, който писателят не е могъл да види. Друг български журналист-дисидент в емиграция, Владимир Костов, работещ за базираната в Германия "Свободна Европа", оцелява след подобно покушение, при което няма чадър. Всъщност точно в отровната капсула в неговото тяло е открит неизтекъл изцяло рицин и това един вид хвърля светлина върху убийството на Георги Марков, за когото не се е знаело с какво е отровен, т.е. сачмата в тялото му вече е била изпразнена, когато са я открили, и не са могли да идентифицират отровата по други начини.

Също така не е доказана намесата на българските или на съветските тайни служби. Въпреки че датата на покушението 7 септември съвпада с рождената дата на Тодор Живков - тогавашния Първи на управляващата комунистическа партия и на България. Предполага се, че убийството може да е било подарък за вожда - елиминиране на заплаха за комунистическата пропаганда и власт в лицето на писател с толкова силно, въздействащо и критично перо. Можем да предположим и още един възможен мотив: сплашване на останалите български емигранти-политически бегълци на Запад, участващи в "подривната пропаганда". 

В скоби казано, по онова време слушането на ВВС, "Свободна Европа", " Гласът на Америка" и въобще на западни медии е забранено и престъпление срещу държавата, което се наказва със затвор. Въпреки това е имало хора в България, вероятно не много и главно от средите на интелигенцията, които са рискували и са ги слушали. Сред тях е бил сегашният новоизбран директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков, който през 80-те, като студент английска филология, лежи в затвора за такова престъпление.. Може би немалко от тези слушатели са избягали от България, защото е трудно да се живее с подобно осъзнаване на недостатъците на системата и при наличието на демократична алтернатива, която е изглеждала толкова по-светла и привлекателна. Обичайният път за бягство е бил през Югославия и Италия, а оттам - във Великобритания, САЩ Германия Франция и т.н. Някои се възползват от различни поводи за пътуване на Запад като командировки, участие в културни и спортни събития или туризъм, за да останат там. 

Самият Георги Марков отива на гости при брат си в Италия, действайки превантивно - за да избегне неблагоприятната и рискована за него ситуация след потушената Пражка пролет на 1968 г., имайки предвид някои по-критични негови произведения.  Спирането на няколко негови театрални постановки в онзи период не е предвещавало добро за него. Първоначално е възнамерявал да се върне, след като нещата се поуспокоят, и дори на няколко пъти властите са удължили международния му паспорт, но в крайна сметка остава. По-късно случаят го изпраща  в Лондон и се установява там, макар и без да знае английски...

Кой уби Георги Марков? 

Дали наистина нещата са толкова ясни, колкото се представят? Можем ли да изключим сценарий ала Агата Кристи, в който убиецът не е този, който е очевиден? Може би има мотиви за това покушение и на Запад. Във всеки случай нямаме основания да изключим Запада от подозрения като априори чист от такива неща. 

Знае се , че ясният и критичен ум на Георги Марков е виждал недостатъците на Запада и, както се твърди, е бил разочарован и от него. Всъщност знаем много по-малко за живота му там в сравнение с българския му период, когато е бил сред привилигирования културен елит като един от малкото професионални български писатели, търсен и популярен

Например в лична кореспонденция до Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Георги Марков пише за своите разочарования. 

„...Докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“

...

 „От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в два­та свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, кое­то те вълну­ва. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независи­мия“ вестник Таймс, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокра­цията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Раз­ли­ката е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки”.

(Писмо от 18–22 февр. 1977 г.)

 „Задочни репортажи за България“

Репортажите представляват серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, по-късно събрани в книга, в които Георги Марков ярко и правдиво описва живота в социалистическа България. Той подлага на критика партийната върхушка, нравите и морала в страната по отношение на работа, обществени отношения и пр. Определяни са като "портрет на едно общество",  "най-яркото българско литературно произведение от втората половина на 20 век" и една от "съдбовните български книги". В американския еариант заглавието на книгата е "The Truth That Killed".

Както и "При Бай Ганьо" обаче, и тук подходът не е балансиран и се акцентира върху негативното. Това мое лично мнение е в контекста на разочарованието от случващото се при т.нар. демокрация, при капитализма - излиза, че всяка система и героят на всяко време досега могат да бъдат подложени на подобни критики. Еуфоричните и наивни 1990 години отминаха и розовите очила са отдавна свалени. А произведения като гореспоменатите две внушават чернобяла картина на света - като черното е където са авторите,, което е нереалистично. Заслугата на „Задочните репортажи" за документиране на духа и нравите на "реалния социализъм" в България от онова време е несъмнена, но ми се иска да можех да прочета нещо поне още крачка напред в интерпретацията на действителността и философското й преосмисляне.

Така че въпросът кой уби Георги Марков- и мистерията -,остава.