"Микрофермата. Малкото стопанство. Стопанисването е устойчивост чрез пряка отговорност."
https://www.facebook.com/groups/365125714121/permalink/10158264510019122/?sfnsn=mo
Много интересно виждане, което споделям в много пунктове, а в малцина - още не съм си изградите мнение или по-скоро клоня към несъгладие.
Ето го целия т от ФБ поста:
Satori To
"Хората са големи майстори в решаването на проблеми резултиращи от ежедневието им, от организацията на обществата. Сегашната криза, рано или късно, ще бъде овладяна с разни мерки, но ефектът ще е като от фармацевтично лекарство - не лекува източникът на заболяването, а симптомите. Така то ще се появява отново и отново заедно със страничните си ефекти.
Добре, аз кво предлагам?
Пея една песничка от край време и сега, чини ми се, баш й е дошло времето. Как според теб постигаме максимална устойчивост на съществуване? Аз ще направя изложба на идеята, която мнозина от вас споделят, но съм отворен и благодарен за конструктивна критика и по-добри идеи.
Песничката е за микрофермата. Малкото стопанство. Стопанисването е устойчивост чрез пряка отговорност. Симптомите на модерното заболяване идват от липсата на пряка отговорност. Крият се в неустойчивата централизация, която някой смятат за нормалност.
Сега повече от всякога можем да усетим до каква степен организацията на човечеството е устойчива, системата на ежедневие, в която масите бръмчат. Явно не е. А като наливаш в бездната едни много пари с едни много нули, решаваш повърхностно проблема, но безплатен обяд няма.
Как микрофермерството решава проблемите, създадени от обществата и защо е най-ефективната дейност, която следва да се подкрепи приоритетно и всячески СЕГА?
-възобновява връзката с природата
-чиста храна
-спира замърсяването на околната среда веднага и трайно ефективно
-боравенето с ресурси е оптимизирано, отговорно
-свежда производството на боклуци до нула и повишава изобретателността, рециклира се
-транспортирането на стоки е регионално, спираш консумацията на плод зеленчук отвъд океана, зависимостта от горива се свежда до минимум
-дава независимост от системите - здравна, правна и останалите създадени и подържани от обществата да борят проблеми собствено производство - омагьосан кръг
-всички негативи на консуматорския начин на живот изчезват
-за живеещите в големи градове, където хасфалта пречи да се отглеждат храни, най-ценното е да бъдат снабдявани с чиста регионална продукция
-демографската криза изчезва
-както и пренаселването на градовете
-възраждат се занаятите
-гореизброеното се осъществява ВЕДНАГА, за разлика от тинтириминтири други мерки, които подхождат повърхностно и твърде отдалече на проблема. Обикалят го, а всъщност на едно хора са се хванали.
Подкрепата за малките стопанства може да е следната:
-труд. организиране на работна ръка, което освен със собствено желание, става с финансиране
-самият факт, че пребиваваш в регион, ударен от демографска криза, с изоставени стопанства, значи да бъдеш подпомаган с финансово от самоунищожаващото се общество
-финансова помощ за ремонтиране къщи в селата, създаване условия за отсядане и пребиваване
-създаване на горски и овощни насасждения
-осъществяване или стартиране производство на храна, набавяне на нужните инструменти, машини, материали
Всичко това може да се комплектова в безвъзмезден финансов оздравителен пакет. Всеки желаещ кандидатства за одобрение на бюджети до десетина хиляди лева, като прогнозира и впоследствие доказва разходи. Нужно е звено от вещи хора и дейци в сектора, които да оценяват необходимостта от средствата и съпътстват процесите. Сумата, която споменах е малка, немалка, поносима и за много млади кандидат-фермери е решаваща.
Но, тъй като финансовите помощи, които следва да дойдат от общото, са свързани с усложнения, бавене и разните разправии, за всеки, който може да си позволи със собствена организация и ресурс да предприеме действия, сега е повече от подходящо да поеме отговорността и да съществува в устойчив модел. Инвестирай на село, в нивата, в гората!
Към момента обществата функционират като в пчелин, организиран от пчелар, който периодично прибира реколтата и разполага с нея както прецени.
Може би ключът е в децентрализирането. Защо ни е да работим за система, която разпределя ресурсите ни, както е добре за системата и за някои отбрани люде, които я яздят? Защо предоставяме доброволно трудът, времето, живота ни? От какво се страхуваме?
Инвестирайте дареният ви от живота ресурс в устойчиво съществуване. Алтернативите са смотани или обречени.
Градинарството не е за всеки и се случва само при желание и физическа възможност, но то дава плод и на тези, които са в останалите сектори и произвеждат друго. Това го прави изключително ценно за всяко общество и следва да бъде приоритетно подпомагано."
Много интересно виждане, което споделям в много пунктове, а в малцина - още не съм си изградите мнение или по-скоро клоня към несъгладие.
Ето го целия т от ФБ поста:
Satori To
"Хората са големи майстори в решаването на проблеми резултиращи от ежедневието им, от организацията на обществата. Сегашната криза, рано или късно, ще бъде овладяна с разни мерки, но ефектът ще е като от фармацевтично лекарство - не лекува източникът на заболяването, а симптомите. Така то ще се появява отново и отново заедно със страничните си ефекти.
Добре, аз кво предлагам?
Пея една песничка от край време и сега, чини ми се, баш й е дошло времето. Как според теб постигаме максимална устойчивост на съществуване? Аз ще направя изложба на идеята, която мнозина от вас споделят, но съм отворен и благодарен за конструктивна критика и по-добри идеи.
Песничката е за микрофермата. Малкото стопанство. Стопанисването е устойчивост чрез пряка отговорност. Симптомите на модерното заболяване идват от липсата на пряка отговорност. Крият се в неустойчивата централизация, която някой смятат за нормалност.
Сега повече от всякога можем да усетим до каква степен организацията на човечеството е устойчива, системата на ежедневие, в която масите бръмчат. Явно не е. А като наливаш в бездната едни много пари с едни много нули, решаваш повърхностно проблема, но безплатен обяд няма.
Как микрофермерството решава проблемите, създадени от обществата и защо е най-ефективната дейност, която следва да се подкрепи приоритетно и всячески СЕГА?
-възобновява връзката с природата
-чиста храна
-спира замърсяването на околната среда веднага и трайно ефективно
-боравенето с ресурси е оптимизирано, отговорно
-свежда производството на боклуци до нула и повишава изобретателността, рециклира се
-транспортирането на стоки е регионално, спираш консумацията на плод зеленчук отвъд океана, зависимостта от горива се свежда до минимум
-дава независимост от системите - здравна, правна и останалите създадени и подържани от обществата да борят проблеми собствено производство - омагьосан кръг
-всички негативи на консуматорския начин на живот изчезват
-за живеещите в големи градове, където хасфалта пречи да се отглеждат храни, най-ценното е да бъдат снабдявани с чиста регионална продукция
-демографската криза изчезва
-както и пренаселването на градовете
-възраждат се занаятите
-гореизброеното се осъществява ВЕДНАГА, за разлика от тинтириминтири други мерки, които подхождат повърхностно и твърде отдалече на проблема. Обикалят го, а всъщност на едно хора са се хванали.
Подкрепата за малките стопанства може да е следната:
-труд. организиране на работна ръка, което освен със собствено желание, става с финансиране
-самият факт, че пребиваваш в регион, ударен от демографска криза, с изоставени стопанства, значи да бъдеш подпомаган с финансово от самоунищожаващото се общество
-финансова помощ за ремонтиране къщи в селата, създаване условия за отсядане и пребиваване
-създаване на горски и овощни насасждения
-осъществяване или стартиране производство на храна, набавяне на нужните инструменти, машини, материали
Всичко това може да се комплектова в безвъзмезден финансов оздравителен пакет. Всеки желаещ кандидатства за одобрение на бюджети до десетина хиляди лева, като прогнозира и впоследствие доказва разходи. Нужно е звено от вещи хора и дейци в сектора, които да оценяват необходимостта от средствата и съпътстват процесите. Сумата, която споменах е малка, немалка, поносима и за много млади кандидат-фермери е решаваща.
Но, тъй като финансовите помощи, които следва да дойдат от общото, са свързани с усложнения, бавене и разните разправии, за всеки, който може да си позволи със собствена организация и ресурс да предприеме действия, сега е повече от подходящо да поеме отговорността и да съществува в устойчив модел. Инвестирай на село, в нивата, в гората!
Към момента обществата функционират като в пчелин, организиран от пчелар, който периодично прибира реколтата и разполага с нея както прецени.
Може би ключът е в децентрализирането. Защо ни е да работим за система, която разпределя ресурсите ни, както е добре за системата и за някои отбрани люде, които я яздят? Защо предоставяме доброволно трудът, времето, живота ни? От какво се страхуваме?
Инвестирайте дареният ви от живота ресурс в устойчиво съществуване. Алтернативите са смотани или обречени.
Градинарството не е за всеки и се случва само при желание и физическа възможност, но то дава плод и на тези, които са в останалите сектори и произвеждат друго. Това го прави изключително ценно за всяко общество и следва да бъде приоритетно подпомагано."
posted from Bloggeroid
Коментари
Публикуване на коментар