По повод един споделен текст от Учителя Петър Дънов
Благодаря за споделянето.
Има неща, които обаче не смятам за верни. Въобще, аз едва ли мога да приема нещо, било идеология, философия и пр., повече от 40%. Мисля, че това е достатъчно висок процент. Смятам, че съм критична по позитивен начин в това отношение. Симпатизирам на Бялото братство и Петър Дънов и много ги харесвам, споделям много неща. Но далечне всичко, вкл. доста от идеите в този материал не споделям.
Напр. да не скъбим за загубата на люрбими хора да сме постоянно позитивни...
Преди дни ми попадна тази статия, на която прочетох само началото (подозрях някаква манипулация), и нещо там съвпада с ми наблюдения и опит. Например познавам прекрасни хора, за които да бъдат йоги или в Бялото братство е начин да се отличст от другите, да бъдат повече от другите. Т.е. сред основните им мотиви, ако не основен, е суетата. Един от тях се издигна много високо в научната йерархия и, според мен, да бъде възможно най-нависоко в социална стълбица, да е много уважаван и почитан е от приоритетна важност...
Нвкога и за мен изкачването на социална и професионална йерархия бе от изключителна важност, може би най-важно, но животът и Бог бяха решили друго за мен. Днес пак държа да бъда уважавана, но защото съм човек и всеки човек заслужава уважение. И не само човек. И държа да ми бъдат спазени човешките права и личното ми пространство и суверенитет, което за жалост все повече глобално се атакува и прегаьва в наши дни. Аз съм дори един от нарочените от 1996 г., но това касае всички, не само съпротивляващите се...
Та такива мисли провокираха тези думи на Учителя у мен. Всички сме хора, такъв е бил и той, и не е бил 100% безгрешен. Да не с догматици и схоластици.
P.S. *суета и честолюбие, вероятно в голяма степен биологично обусловено (тестостерон)
Коментари
Публикуване на коментар