Един интересен ФБ чат (редактиран) за Учители-ученици, учители-Учещи и под.
АЗ: Благодаря за споделянето.
Има неща, които обаче не смятам за верни. Въобще, аз едва ли мога да приема нещо, било идеология, философия и пр., повече от 40%. Мисля, че това е достатъчно висок процент. Смятам, че съм критична по позитивен начин в това отношение. Симпатизирам на Бялото братство и Петър Дънов и много ги харесвам, споделям много неща. Но далечне всичко, вкл. доста от идеите в този материал не споделям.
Напр. да не скъбим за загубата на люрбими хора да сме постоянно позитивни...
Преди дни ми попадна тази статия, на която прочетох само началото, и нещо там съвпада с ми наблюдения и опит. Например познавам прекрасни хора, за които да бъдат йоги или в Бялото братство е начин да се отличст от другите, да бъдат повече от другите. Т.е. сред основните им мотиви, ако не основен, е суетата. Един от тях се издигна много високо в научната йерархия и, според мен, да бъде възможно най-нависоко в социална стълбица, да е много уважаван и почитан е от приоритетна важност...
Нвкога и за мен изкачването на социална и професионална йерархия бе от изключителна важност, може би най-важно, но животът и Бог бяха решили друго за мен. Днес пак държа да бъда уважавана, но защото съм човек и всеки човек заслужава уважение. И не само човек. И държа да ми бъдат спазени човешките права и личното ми пространство и суверенитет, което за жалост все повече глобално се атакува и прегаьва в наши дни. Аз съм дори един от нарочените от 1996 г., но това касае всички, не само съпротивляващите се...
Та такива мисли провокираха тези думи на Учителя у мен. Всички сме хора, такъв е бил и той, и не е бил 100% безгрешен. Да не с догматици и схоластици.
АЗ: *суета и честолюбие, вероятно в голяма степен биологично обусловено (тестостерон)
Х: Много добро! Колективното/стадното аз е извън осъзнаването на мнозинството. И затова попада в собствените си капани.
АЗ: Извинявай, но съм споделила друга статия. Ето в тази, която имах предвид:
Х: Ами това горе беше интересно, но току що пратеното е шедьовър. Защото съм виждал досега признаците на духовните хора, в техния изчистен вид, описвайки ги текстово. Но това е първата есенциална статия за квази духовността.
Мисля, че поне в началото на осъзнатото духовно развитие човек трябва да има водач, ментор, друг който е постигнал търсеното. Всъщност това е при всяка професия. Но ту професията е човек, или духовно същество в човешки материален образ.
Х: Тъй като от десетилетия следя собственото си развитие, имам ясни жалони, както и цел (в статията това не е посочено, но не е задължително), оценявам високо това изложение. Виждам и своите грешки в ранните си години.
Х: Постиженията задължават преминалият 50 (52) години да се грижи за следващите поколения. Ние сме част от цяло, с различни роли и задачи.
АЗ: Интересно звучи: професията човек
АЗ: Е, вероятно поради стечението на моите обстоятелствата, на тази възраст аз вече не понасям йерархии, вкл. Учител-Ученик. Като учител (професия и, вярвам, призвание,, а не духовен Учител), определено залагам на фасилитиране на ученето на другите , дори ако може на самообучението им, като споделям собствен опит, експертиза и методика, която съм изпробвала аз самата и съм намерила работеща, където и както намеря начин. Вярвам, че в по-широк смисъл, всеки е най-добре да избира сам какво и как да учи на базата на собствените си нужди, а най-добрият учител го подпомага/асистира в това - като един вид консултант, без да води... И целта от самото начало е учещият да става все по-независим като такъв, а и като личност, така че да има все по-малка нужда от учителя като учещ в един момент, така че да може да продължи да се усъвършенства и постига майсторство сам, ако продължи да има нужда да учи конкретното нещо - вътрешна и/или външна, т.е. породена от ситуацията му. Ако няма нужда, ще се е научил още по-добре на само-мотивирано и самоопределено учене (self-motivated and self-determened learning)... Към това се стремя по принцип и опитвам като (онлайн) учител по английски , макар че тук има специфика.
Грешката на духовни Учители, които са ми известни, е че поддържат зависимостта на учениците си от себе си, така че последните никога не могат да пораснат достатъчно и да се отделят от тях, да могат да са самостовтелни, напълно независими от и равни на Учителя си в материята, независимо от възрастта си. Остават инфантилни. Може би са имали заложена инфантилност в характера си и нагласата си, щом са си потърсили Учител на първо място, вместо споделен опит и експертиза от по-напредналия човек (майстор) в материята, която искат да научат. Самостоятелно и независими не изключва евентуално приятелство (между равни), ако са си допаднали като личности.
За беда се получава нездрава взаимозависимост, като и Учителят се нуждае от тях, според мен най-вече заради егото и честолюбието си. И той не може да бъде самостодостъчен в съществуването си, духовно и материално, в смисъл Учителството му се превръща в бизнес, от който той съществува. Макар че по принцип не смятам, че е нужно човек да е сам през цялото време - добре е да споделя и разменя с другите, да взаимодейства, но да може и да съществува сам, ако е се наложи.
Въпреки че думата е Учител, всеки учи сам, вярвам, особено когато не става дума за учител като (главен, дори единдтвен) източник на информация, защото тя в днешния свят е общодостъпна и е навсякъде, за разлика от миналото. .. Или когато не става дума за индоктриниране и моделиранезс пасване в нелиберална/несвободна система.
Между другото, в педагогическо отношение за момента най-интересен ми е моделът на Садбъри Вали училищата в САЩ. Чувал ли си? Има в интернет интересни неща за тях и мога да ти споделя интересни интервюта с техни възпитаници от Ютюб (второто на снглийски).
Коментари
Публикуване на коментар