Интересни факти за руската политика на Балканите около спор за братята Миладинови във Фейсбук

"And Miladinov brothers get their chance for education in Russia, where they were teached that Macedonia should became a part of Bulgaria and that in Macedonia live Bulgarians. Thats why their book got such a name.

Btw, Miladinov brothers are not Macedonians. They were Vlachs."

Прочетох също и статията за Димитър Миладинов на Македонски в Уикипедия (най-долу).

---

@Радослав Лазович Малеш,

To sum up, you believe that the Vlach Miladinov brothers were Bulgarofils, because they were Russian spies recruited during their studies in Russia. They were told (brainwashed) by Russia to be Biilgarians, not Macedonians. That is Russia wanted Macedonia to be part of Bulgaria, respectively Macedonians to be Bulgarians.. 

The main operation in this regard Miladinov brothers conducted wWeas collecting and publishing  Macedonian folklore songs in a collection entitled Bulgarian Folklore Songs, where they included some Bulgarian songs in order to justify the title.

However, your premise that Russia supported that much the still enslaved Bulgarians in the mid 19th century is wrong. The Balkan favourite of Russian policy was Serbia. So had there been any Russian ethnic deMacedonian plan at that time, Serbia would have been the choice, not the still enslaved Bulgarians. However, I cannot see any point of such a hypothetical deMacedonian; as the Russian Empire could much easier list the eventual Macedonians among tje Balkan Slavis to be liberated. However, they weren't listed because there weren't ethnic Macedonians: that is what the true historical facts show.

For more details, see  "Настъплението на царска Русия на Балканите

(Източният въпрос до Руско-турската война 1877–1878 г.) " by А. Попов, included in "Наступление царской России на Балканах. Восточный вопрос до русско-турецкой войны 1877/78 г., 1935 г. Превод от руски Светлана Драганова, 1991

Online: https://chitanka.info/text/42304-nastyplenieto-na-tsarska-rusija-na-balkanite 

The exact excerpt can be read on this Google Drive file:

https://docs.google.com/document/d/1XmgbdKRqUvIiFCdGbgVbICftf6-kAJDdoXz9GDe6Y0o/edit?usp=drivesdk 

"БЪЛГАРИТЕ БЯХА „ОТКРИТИ“ ОТ РУСКИТЕ УЧЕНИ-ФИЛОЛОЗИ ЕДВА В КРАЯ НА 20-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК, ПО ВРЕМЕ НА ПРЕБИВАВАНЕТО НА РУСКИТЕ ВОЙСКИ НА БАЛКАНИТЕ. Черногорците, които живееха в непристъпните планини, бяха немногобройни, но минаваха за заклети врагове на султана и през Кримската война заслужиха признателността на руския цар. Сърбите, политически отдавна оформили се в крупна автономна провинция на отоманската империя, бяха многобройни и по това време силни. Сръбското население беше болшинството в Босна и Херцеговина; етнографски черногорците бяха също сърби. Управляващите сръбски групи започнаха да се проникват от великосръбски настроения. По отношение на вероизповеданието те бяха същите православни, както и руснаците. Династията на Обреновините, която току-що беше получила властта от ръцете на царска Русия (1858 г.), още не беше затрила старите си спомени. Анексионистичните тенденции в сръбската буржоазия можеха да се насочат в необходимото русло. При това Сърбия заслужаваше особено внимание предвид граничното ѝ положение с Австрия. Австрийските стоки, внасяни в Сърбия, вече караха да се говори за тях, а бъдещата съдба на босненско-херцеговинските сърби все по-силно започваше да тревожи умовете на австрийските политици. На първо място трябваше да се мисли за покровителство на сърбите и за „защита“ на сръбските интереси. Нещо повече, ПОЯВИ СЕ МИСЪЛТА, ЧЕ С ПОМОЩТА НА СЪРБИТЕ ЦАРИЗМЪТ ЩЕ МОЖЕ ДА ВЪВЛЕЧЕ В ОРБИТАТА НА СВОЕТО ВЛИЯНИЕ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. Пропагандираната от славянофилските теоретици идея за славянско единство беше тъкмо на място. Очевидно е, че щом проблемът за всички славяни беше един, то и решението му изискваше от всички славяни единство на действията.

Като предостави на идеолозите на славянофилството разработването на проблема в цялата му пълнота, царското правителство се ограничи до своя минимален вариант на „панславизъм“ — идеята за съюза на балканските славяни. ... „Сърбия по силата на обстоятелствата и вследствие на изключителното си положение — се казваше в инструкцията на Министерството на външните работи до руския консул в Белград от 27.XI.1860 г. — стана като че ли център и опорна точка на останалите славянски области на Турция.“[55] Какъв практически извод трябваше да направят руските агенти на Балканите от това общо положение? Инструкцията, изпратена от министерството до руския консул в Букурещ, гласеше: „Имайки предвид, че НАШАТА ПОЛИТИКА НА ИЗТОК В НАСТОЯЩЕ ВРЕМЕ Е НАСОЧЕНА ГЛАВНО КЪМ ТОВА — ДА СЕ УКРЕПИ МАТЕРИАЛНО И НРАВСТВЕНО СЪРБИЯ И ДА Ѝ СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЗАСТАНЕ НАЧЕЛО НА ДВИЖЕНИЕТО НА БАЛКАНИТЕ, министерството се реши да подчини на този план всички по-нататъшни свои действия по въпроса за въоръжаването на славянската народност в Турция.“[56] Накрая в една друга инструкция до същия консул, отнасяща се вече към май 1866 г., е записано: „Нужно ни е ДА СЕ СТАРАЕМ ДА ГРУПИРАМЕ ВСИЧКИ РАЗНОРОДНИ ЕЛЕМЕНТИ НА СЛАВЯНИТЕ В ТУРЦИЯ ОКОЛО СЪРБИЯ КАТО ОКОЛО ЦЕНТЪР, ОТ КОЙТО ВПОСЛЕДСТВИЕ, ПРИ БЛАГОПРИЯТНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТРЯБВА ДА ВЪЗНИКНЕ ГЛАВНОТО ДВИЖЕНИЕ, ПОДДЪРЖАНО В СЪВКУПНОСТТА СИ ОТ ВСИЧКИ СЛАВЯНИ.“[57]

„Към Сърбия — популяризираше тази идея аксаковският «Ден», сега е обърнат взорът на всички племена славянски…, от всички славянски племена на сръбското племе му е най-удобно да се групира…, трайното освобождаване на сръбското племе въобще не принадлежи към раздела на мечтанията.“[58]

От казаното е ясно: ставаше дума за организирането на съюз на балканските славяни начело със Сърбия, за материално и нравствено укрепване на Сърбия на първо място и укрепване на „въоръжението“ на другите славяни с нейна помощ.

…

ОСОБЕНО МНОГО ГЛАВОБОЛИЯ ДОСТАВЯШЕ НА ЦАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ДЕЛОТО ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ СЪЮЗА.

ТРУДНОСТТА СЕ СЪСТОЕШЕ ГЛАВНО В ТОВА, ЧЕ ТУК НЯМАШЕ С КОГО ДА СЕ СКЛЮЧВА СЪЮЗ. „Намери се шестмилионното българско племе — писа Ив. Аксаков, откривайки в «Ден» събиране на пожертвования в полза на «угнетените» българи — задушено, забравено, смесвано със сърби, власи и гърци… Към обичайния турски гнет… се присъединява и лъжата с европейско-либерални форми, макиавелистичната система на духовно разтление и дори протестантската пропаганда… Ние сме длъжни да помогнем за политическото възраждане на българите: … гръмко да възвестим за своето съчувствие и да подадем ръка за помощ.“[62] Бедата се заключаваше именно в това, че най-дееспособната българска организация — тайният български централен комитет, — установила се през 1865 г. в Румъния и стояща начело на националното движение, бе проникната с революционните идеи, идващи от Запад, и се ориентираше на Запад. Във всеки случай тук работата вече клонеше към това, до което се стигна по-късно — през 1868 г., когато дребнобуржоазните елементи начело с Левски, а впоследствие с Ботев взеха в свои ръце ръководството на националното движение и като издигнаха лозунга за социално и политическо освобождение на България и създаване на „балканска конфедерация“, тръгнаха по пътя на революционната борба. Очевидно е, че с такъв съюзник царската дипломация нямаше общ път.

Наложи се по спешност да се създаде организация, която можеше да въвлече българските селяни в орбитата на царската политика и с която би могъл да се сключи договор. През април 1866 г. по инициатива на руския посланик в Константинопол граф Игнатиев в противовес на „тайния“ на територията на Румъния се създаде „явен български централен комитет“. Новата организация бе съставена от средите на едрата търговска и лихварска буржоазия. Начело бяха поставени приемливи за царизма фигури — Христо Георгиев и Д. Колони. „Явният комитет“ беше призван от името на българския народ да подпише договор със сръбското правителство…"

-------
*

https://mk.wikipedia.org/wiki/% на2 

"Во училиштето во Охрид, Димитар Миладинов се сретнал со познатиот руски научник, славистот Виктор Иванович Григорович. Оваа средба била пресудна Миладиновци да почнат да се занимаваат и со собирачката дејност-собирање и запишување на македонски народни песни и други умотворби, кои подоцна ги отпечатиле во еден голем Зборник (наречен "„Бугарски народни песни“", затоа што имало песни и од Бугарија). Во таа дејност се вклучил и средниот брат Наум Миладинов. Тој ја завршил Духовната академија на патријаршискиот универзитет "Халки" во Цариград и дипломирал на отсекот музика и граматика. Во 1843 година напишал учебник по музика, прв од таков вид во Македонија, додека при собирањето на народните песни истите ги запишувал со нотни записи, ги мелографирал, па така тој е нашиот прв музичар и мелограф.

Димитар Миладинов, кој бил целосно прословенски ориентиран, често доаѓал во судир со гркоманите во Битола, а по еден таков судир со битолскиот митрополит Венедикт, тој ја напуштил Битола и Македонија. Во Сремски Карловци и Нови Сад имал прилика да се запознае со животот на Србите под австро-унгарска власт, каде уживале потполна културна автономија. Подоцна заминал во Белград. При престојот во овие краишта, тој се запознал со идеите на панславизмот и Илирското движење, кои во потполност ги прифатил како свои.

При крајот на 1856 година, Димитар Миладинов се вратил во Струга и го испратил братот Константин во Русија да студира словенска филологија на Филозофскиот факултет при Императорскиот универзитет во Москва.

На 24 јуни 1861 година, од печатницата на Анте Јакиќ, во Загреб, излегол од печат Зборникот од народни умотворби на браќата Миладиновци, насловен како "Бѫлгарски народни песни", дело со речиси 600 македонски народни песни и точно 77 бугарски (отстапени од бугарскиот фолклорист Васили Д. Чолаков).

Обвинети како шпиони против кои, според изјавата на официјалните турски власти, се подготвува судски процес, браќата Миладиновци умреле во цариградските затвори, во 1862 година, под досега неразјаснети околности."