ПЛАМЕН ПАСКОВ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ
МОЙ КОМЕНТАР:
Интересно, дава много отговори, повдига поне някои въпроси като за начало.
Гледах в ЮТюб видеа, в които Пасков говори как първо държавите и народите от Източния блок са загубили културно-духовния си суверенитет , почвайки от втората половина на 70-те, след което загубата на останалите 4 суверенитета от 5-те е било само технологичен въпрос.
Той обаче в никое от тези видеа не споменава защо се е случила тази първа загуба, това първо ключово поражение, подготвило и предопределило останалите.
Според мен тук вече се стига до основните грешки на Съветския манталитет. Хората се третираха като стадо или стада, за което вождовете-бащи трябваше да се грижат. Бяха третирани като непълнолетни малчугани, които не трябваше да знаят ключовата информация, достъпна за върхушката, и не бяха допускани в реалното взимане на решения по реалните проблеми на живота. Те бяха държани затворени като в кошара, в СССР и във всяка една отделна държава от блока - дори понятието "лагер" е е този смидъл . Тоталитатизъм, авторитаризъм, респ. недемократичност. Ясно е за диктатура на пролетариата, защото да се победи и задържи победата е било изключително голямо и трудно усилие, но тази диктатура е останала да векува, което е било неустойчиво и всъщност не е могла да доживее дори и век. И да, не е била на пролетариата, а на новата върхушка.
Логично това стадо бе наивно - във всяка една кошара-държава и в общата кошара на Източния, наричан социалистически блок. То бе наивна, инфантилизирана, може би дебилизирана в управленско и гражданствено отношение маса, готова плячка за новите господари. Които съвсем не бяха новите любящи татковци-осиновители, както се очакваше, които да се грижат за "децата" по-добре и да им осигурят онези западни дръкулки и забавления, до които на дечицата бе отказан достъп до и не можеха да бъдат осигурени от собствените татковци.
Имаше и други недостатъци в т.нар. реален социализъм, разбира се - и в идеологията, и в практиката. Например поред мен догматизмът и липсата на плурализъм, т.е. че ние сме разбрали единствената истина и няма и не може да има друга. Психологически тази идеология куцаше: Западът извърши психологическата революция, макар акцентът там по-скоро ка служи на върха на социалната и йерархичната пирамида, а не на човека - редови гражданин.
Западът подходи практично, схвана много добре най-слабото място на "реалния социализъм", а именно липсата на демокрация, на зачитане на и вяра в индивида, проблемът с човешки права. Той предложи всичко това на собствена територия като алтернатива и спечели. Спечели включително защото тази алтернатива започна да работи и дава отлични резултати там, при тях.
Повече свобода, демокрация, права на човека (хуманност) обаче се връзваха по-добре с основните идеи и постулати на социалистическата идеология, а не с капитализма, така ли е? Логично, след като победи, Западът, респ. водачите му, които се оказаха сами на върха, захвърлиха демокрацията използвана и вече ненужна вещ и забравиха за тях. Първо скришом, да не се усети стадото... Докато го водят към кланицата, както казва Пасков в интервюта.. Но вече е все по-явно. Демокрацията, реалното участие на хората в управлението, във взимането на ключови решения, се оказа не по-висок следващ етап в развитието на капитализма, както бяхме повярвали, а вече износено ненужно военно облекло.
До голяма степен този недостатък на съветската система се дължеше на руския, росийския манталитет. И сега виждаме преклонение пред бащицата-владетел там, на върха. Властта изглежда свещена, върхът на обществената/властовата пирамида се ползва с много повече доверие отколкото тези до нас, хората, индивидите и техните сдружения и групи, хоризонталната тъкан на обществото. България, която за разлика от Русия имаше такъв опит от Възраждането, също го беше загубила в много голяма степен след Освобождението - и забравила. (Друг въпрос дали е било възможно да се самоосвобофи без Русия по този път - наистина сме били късметлии все пак да имаме такъв силен голям брат - и ние, и другите балкански народи.) И никоя друга страна от източния блок нямаше шанса, не й бе позволено да предложи това като алтернатива, защото всяко отклонение от централните постулати и политика се разглеждаше или като противникова диверсия, или като почва за такава в обстановка на (студена) война.. Можем само да спекулираме какво всъщност представляваха събитията е Унгария, Чехия и Полша в този смисъл.
И сега да би се случило повторение на събитията, довели до появата на реалния социализъм, много вероятно биха се повторили същите основни грешки, защото ми се струват недостатъчно осъзнати.
Предполагам, че реално демократична власт ще овластява индивидите и гореспоменатата хоризонтална тъкан. Вместо централизиране на колкото може повече власт, влияние и ресурси. Така би се оказала непривлекателна? Всъщност животът като редови гражданин, индивид, би бил много по-хубав и осмислен...Все пак вероятно защитата на общността, освен чрез овластяване на индивидите и самосдружаване, ще изисква степен на централизация отново, а това крие рискове от злоупотреба с власт и ресурси... Само предположение, а и вероятно има контрамерки на това.
Но вече и екологията е друга и тя е друг ключов аспект, който е различен от миналото. Икономическият растеж вече е зловреден за планетата с всичко на нея, вкл. човека. Наистина сме пред прага на нещо различно. Сякаш пред прага на дома е зейнала огромна пропаст, резултат от досегашната дейност на нас самите, която се налага да прескочим. Дали ще успеем или ще паднем в нея?
Коментари
Публикуване на коментар