Гимнастичката Вика Оноприенко се връща под бомбите и снарядите?

Отишла е в Италия само за да вземе участие в поредния етап от италианското държавно първенство по ХГ?

Нерядко геройство е всъщност да оцелеем, да продължим да живеем и да функционираме, правейки това,  което умеем най-добре - в името на себе си и на хората и на нещата, които обичаме и/или за които сме отговорни. 

Участието на украинския отбор  на международни състезания и доброто им представяне ще означава, че Украйна е жива, че духът й - духът на украинците - , е жив и висок. Надежда за и вяра в бъдещето. 

Не виждам смисъл те да избягват нормалните условия, които са им нужни, за да се подготвят за това. Дори не става дума за комфорт, а за нормални условия за работа. 

Има случаи, когато саможертвата е равна на алтруизъм. Тогава, когато жертваме собствения си живот, здраве и благополучие в името на живота, здравето и достойнството на други. В други случаи самопожертването изглежда сякаш в името на пропагандна цел, която служи само на лидерите, на тяхната суетност или корист. Дали е така в случая? Каква и за кого би била ползата, ако Вика или някой от нейните съотборнички, треньори и прочие пострадат във военния конфликт? Вероятно поотделно всеки от тях и техните семейства би предпочел да се евакуира от опасните зони, ако можеха да избират. 

Добрите лидери в днешни временна се грижат най-вече за тези, за които са отговорни, заради които са се озовали  на постовете си. 

Мисля че на украинските лидери не трябва да се дава оръжие, освен ако ясно не покажат, освен мишци/сила, най-вече мисъл, идеи и действия в посока решение за мира. Че прилагат целия арсенал от средства,  отвъд военните.