Усещане за историческо дежавю

Каква победа, господи?

Русия няма шанс да победи. Изначално е загубила, влязла е тази война като губещ..

При това те още се съмняват дали ги управляват марионетки или не. А всъщност, дори да бяха сигурни че на върха не са марионетки, последните не би трябвало да могат да се задържат там, правейки каквото правят в момента. Вероятно е  традиционното руско благоговение към и рефлекси спрямо бащицата самодържец /помешчик/милиардер (в наше време), едва ли не богопомазан и затова вседозволен. Но най-вече  механизмът на когнитивния дисонанс: не можем да променим, значи приемаме всъщност и едва ли е чак толкова зле.

Кого да победи? Украйна? 

И там - марионетки.  И те си следват сценария, иначе можеха да обърнати нещата в началото.

Това е пилеене, изтощаване на ресурсите - и човешки, материални, и морални, като последните в случаия са по-важни според мен.

Единственият шанс е да се повтори 1917-та, но не ми е известен субект, който би могъл да направи това. Нито идеология.

Следователно въпросът е как да загубят. Дали ще загубят достойно, като хора. 

 Или ще продължават да играят по нечовешкия сценарий, в който са вкарани ( сме вкарани всички) .

Роби гладиатори се бият с други роби....

Напоследък, поне от бг учени, се оспорва дали Спартак е загинал или е постигнал целта (да се върнат в родината си, а не да завладеят Рим). Какъвто и да е бил краят, алтернативата е била  да умрат като гладиатори в зрелищното взаимно убиване...

Явно самите руснаци предпочитат историческата аналогия с "Великата отечествена". И тогава са започнали нкриво... Но едва ли е. Тогава на върха са преобладавали марионетки, дори да са били догматици, подвеждани и манипулирани от подставени лица. Освен това понастоящем ролята на Русия прилича повече на тази на хитлеристка Германия отколкото на тази на СССР.

Не виждам нищо добро от ситуацията за БГ и Източна Европа. Всички прилежно си играят ролите за нечовешкия сценарий.

Запазването на територията - не знам...