Подадох сигнал за сеч, оказала се формално законна

 

 Вчера се обадих за сеч на иглолистни дървета в Карловския Балкан над местност с вили от вече няколко дни. От Горското звъннаха, за да ми отговорят.

 Разговорът бе горе-долу следния:

 - Госпожо Атанасова, сечта е законна. Дали сме разрешение на частна фирма. На мястото сме сложили табели, за да уведомим гражданите.

 - Не видях табели. Само изсечени дънери и един бял микробус до тях, с отворена врата

 - Вероятно табелите са при секачите и тежката техника горе…. Да не притесняват гражданите по вилите…

 Не разбрах тази част… Помислих си, че шумът, разораната пътека, превърнала се в разкален, типично сечищен път, и приличащата на разорана поляна с докараните дънери са вече притеснение. Даже не една поляна, а поне две, като и двете - с черешови дръвчета с узрели или зреещи череши. Вероятно са нечия собственост, но са неоградени и местните, а особено пастирите и роми от недалечната махала, идват и ги оползотворяват. И аз така видях дънерите. А черешите по дърветата на поляната вече бяха поизядени.

 - Но няма ли опасност да стане като в Каравелово? - попитах. - Ако завали пороен дъжд, може да стане свлачище и да отнесе и нас, и вилите…

 - Няма да стане. Те секат само изсъхнали дървета. Които, както знаем, ромското население и без това щеше да отсече през зимата. А така всичко е законно. Дали сме на фирмата разрешение да ги изсече, поне да има полза. Сечта не е на голо и няма да стане свлачище.

 Не разбрах тази логика. За кого е ползата? Освен печалба за фирмата, разбира се. Размишленията ми не ме доведоха до отговор.

 Ако ромите от Махалата секат само изсъхнали и болни дървета, то те много ми се издигат в очите както по отношение на екологичното им съзнание и етика, така и заради задълбочените им познания за дървета и дърводобив. Аз, като градски пришълец, трудно мога да различа болно от здраво дърво.

 Що се касае до екологичните им познания, мога да допусна наистина, че са запазили тази част от изконните някогашни познания на човешките общности за природата. Днес и ромите живеят уседнало и си строят стандартни, неекологични къщи, но все пак махалата им е на края на града (както повечето такива махали) и не са прекъсвали връзката си с природата - за събиране на храна, за добив на дърва за огрев, за отглеждане на паша на коне и други домашни животни…

 Съмнявам се обаче, че наистина ромите са чак толкова екологично осъзнати. Вече няколко години ги виждам в студените месеци да секат всичко, което става за отопление и до което могат да достигнат - в полянките между вилите и в изоставените или недостатъчно добре оградени и пазени дворни места.

 Разбира се, "роми" е обобщение. Онези от тях, разполагащи с физически и технически възможности за сеч и пренасяне на такива големи дървета от високото може и да правят нещо подобно на тази фирма, било за собствени нужди или по поръчка на съмахленци. За разлика от фирмата обаче, те биха изсичали малко по малко, а и това изсечено количество дървета вероятно би стигнало на цялата махала не само за един зимен отоплителен сезон. И би било по-екологично не само заради мащаба и разтегнатостта във времето, но и защото е близо до местоживеенето им…

 Дори ако приемем, че фирмата законно, тоест с разрешение на Горското, изсече само сухите и болни иглолистни дървета, както се твърди, можем ли да очакваме ромите да не секат за огрев останалите, неизсъхнали и неболни дървета? Ще проявят ли те такива висоти на еколигично съзнание и самоотверженост?

 Ако не, то бъдещата незаконна сеч от страна на ромите, при това на здрави иглолистни дървета, ще е на съвестта на фирмата и най-вече на Горското. Заради това, че са осигурили нечия формално законна печалба и заедно с това са обрекли гората на незаконна сеч.

(Фотото е от Интернет)Фото от Интернет