Въпроси около спасяването на излюпващо се врабче от устата на коте

 Удивителна история за спасено новоизлюпено врабче - много мила и, заедно с това, пораждаща повече въпроси отколкото отговори. Например за ролята на човека по отношение на дивата природа и животни, за това полезно ли е да се намесваме, дори да се правим на Бог. И заедно с това, можем ли и как да останем безучастни, бидейки свидетели, когато имаме някакъв начин да помогнем на "жертвата", от човешка гледна  точка...


 В други постове на Дивите Животни / The Wild Animals  вече се е коментирало по подобни поводи, че не е естествено нашите домашни котки да се намесват в дивата природа и че вече сме се намесили чрез тях, за да говорим за ненамеса.

А историята е следната. Една жена измъква от устата на котето си "камъче",  което се оказва счупено яйчице с излюпващо се птиче. Съседката й, заедно с мъжа си, го грабват и, осигурявайки му за  грейка в кутийката меко шише с топла вода (точно според инструкциите), го закарват в клиниката при Дивите животни. Там предстои борбата за порастване голямо на врабчето.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Увреждане за природата ~ Увреждане на хора

Изображение
  Продължение по предишния пост за Хомо Екологикус   Мисля за Хомо Екологикус (Човек Екологичен) и ИИ-обобщението на мой въпрос, което споделих в предишен пост. Всъщност попитах първо за Хомо Еко, на което  получих отговор за Homo Economicus, и след това преформулирах въпроса си за Хомо Екологикус. Исках да използвам “Хомо Еко” някъде за УКУ-Бистра, чийто сайт предстои да направя, но или ще го променя на Хомо Еколо, или ще използвам това дълго Хомо Екологикус тук-там.   Свързано е с позитивната симбиоза с природата, която търся: зависещият от природата човек, който живее за нейна сметка, да не й вреди с дейността си.  Еко-коменсализмът е оптималното:  симбиоза на човека с природата, която за него е положителна, а за природата е неутрална, или по-скоро минимално вредна. Човекът да е по-кооперативен в отношенията си с природата, така както в социалните си отношения.  И в двата случая са вредни себичните, безумни разрушители...   Засега ми ...
Прочетете още

Манипулацийката-катран в кацата с истина-мед

Изображение
 Какво героично има в това да съм пра-пра...-потомка на траките и историята на народа ми да започва преди най-малко 6-8 хил. години? Това е фактология, познание и идентичност.  Каква заслуга имам аз за това, за да се гордея с него?  И въобще гордостта е суета, присъща само на Хомо Сапиенс.  Независимо дали историята на народа ми е на няколко хиляди или на 100 години, това си е част от моята история, род и идентичност.  Божия заслуга и съдба е да съм част от дадено семейство, род и народ (родни или приели ме и отгледали ме като своя), и няма тук нито гордеене, нито срамуване. Мога само да ги обичам или не, да съм им благодарна за направеното за мен или не, според обстоятелствата и късмета, да им простя неизбежните грешки или не. Може и да им се възхищавам, да се радвам на постиженията им, но чак пък да се гордея с тях...  Идентичността е първо даденост, а после самоопределение - пак с придържане към фактите. Например аз съм родена в столицата и израснала в м...
Прочетете още