Приказка за сбъркания обществен договор за мащабност срещу индивидуална независимост

Приказката е за погрешно развития социум ... 

По време на "прехода към демокрация" имаше шега, че социализмът не е неразвит, а погрешно развит.  Като се замисли човек, всяко развито уж нещо в един момент се оказва погрешно развито. Може да има обяснение в диалектическите закони?

 В един момент в еволюцията на Хомо Сапиенс се е сключил негласен договор, вероятно между вождове и останалите, горе-долу със следния смисъл: "Работи за мен, по моите проекти, и прави каквото ти казвам, а а ще се грижа за теб, поемайки задоволяването на всичките ти нужди и давайки ти сигурност". Независимостта на индивида и малката общност е в пряката връзка с природата, при която могат да задоволяват самостоятелно основните си нужди.  Този поврат не се е случило от раз, а в резултат на дълга психологическа обработка, включително самообработка на всички въвлечени. Повратът може да е някъде в зората на земеделието - около 10-15 хилядолетия преди Христа

(Зеленото е добавено от мен към оригинала - Й.Ат.)

 Оттогава развитието на хомо социума е в посока на увеличаване на мащаба, с нарастване на специализацията и йерархичната стратификацив, както и отчуждаване от природната среда и  отричане на (взаимо)зависимостта с нея.

 Дали  хомо социумът е като новородено дете, което все още има нужда от родителката си, докато порасне достатъчно голямо, за да се отдели и полети само в Космоса?
Или е като тумор, който унищожава земния-организъм -гостоприемник и ще умре заедно с него?   
 Възможно ли е въобще  за такова хипертрофирало образувание като съвременния социум да възстанови загубената  връзка с природата, т.е. да стане по-еко?

 Аз мисля, че екологизиране означава смаляване, демащабност, и то много. Връщане обратно към индивидуалната независимост и намаляване на специализацията в много сфери. С технологично развиие, но насочено ъм индивидуалните (семейните, на най-малката социална клетка), екосъобразни нужди, а не към мащабност. 

 Ясно е, че не може да се разчита на обществени договори, писани и неписани. И че отказът от (възможност за) индивидуална независимост е това, което дехуманизира човека, поставяйки го в положение на животновъдна единица., с която някои могат да се разпореждат както си искат, с малко или много залъгване за пред очи.  Общата сигурност също изглежда е повече пропаганда, отколкото реалност . Обща сигурност срещу природата е временна и като надут балон, който се спука 

  Възможен ли е рестарт? От онази началеб повратен период в зората на мащабността и  съвременната цивилизация?