По-далеч от мен и личното ми пространство

Написах това и го блогвам, а ще го редактирам по-нататък.
 
 Вчера, 23 август '25, се обърнах за малка помощ по проблемите ми с тока към двама местни. В Шаро-вилата продължава да няма ток в контактите, вече може би 4-5-ти ден, а в постоянното ми обиталище вчера до обед нямаше ток, след ксто бе прекъснал предната нощ, при силния вятър.  И двете общувания съдържаха онова, заради което изобщо ми се отщява да общувам с хора. 

 Повече или по-малко познати уж помагат при нужда, но помощ ли е въобще това по поръчка на онези, които са ти пречили и са те докарали до ситуация да търсиш помощ?   С подозрително повтарящи се въпроси, измъкващи уж незначителна информация, с която могат да продължат да те тормозят / "да ти оказват натиск", така че да продължаваш да се нуждаеш от помощ.  Помолих  едната местна по телефона да отида да поработя някъде на сянка в двора й, с лаптопа си, с ползване на техния ток и интернет. Тя се съгласи, но ме попита по телефона защо не направя нещо с онова парче земя, на което съм ползвател по нотариален акт и благодарение на което което изкарах първата си зима в района (5-6 месеца от 6 октомври 2019 го.  до 13 март).  Живях там с две кучета и старичката Мурка първо на палатка, после - в направен от мен А-образен подслон с клони, вързани със сезал и покрити с найло и малко други клони и овча вълна, за тежест при силен вятър ... Тя ми помагаше с разни неща тогава, заедно със сина си,  и общувах само  с тях, което много я ценях.  В последните години се бори с много тежка болест и почти не общуваме - аз се обаждам с въпроси някакви, например за разписание на автобуси и подобни неща, и се поздравяваме на минаване край къщата им... 

 Във втория случай, пак вчера, недалечният съсед-виладжия, който преди това ми бе отказал да дойде да види бушона за контактите , сам се обади и дойде. Аз не разбирам нищо, а той работи свързани с тока неща в Ж.П., Станало е късо съединение, нямало разпределителна кутия и няма как да се открие къде е повредата без разбиване и търсене на жици , но може да дойде да провери контакт по контакт, като е по-свободен...  И той ми зададе същия въпрос за онова "мое" място. 

 Странно бе това питане: с двамина говорих през деня и двамата ме попитаха едно и също. При това на онова парче земя карах без ток. А познатата ми жена бе по-конкретно:  защо не съм направела нещо там, след като един кой си бил си направил къща там, с прекарано всичко, с което да се свържа...  Всъщност нещо мобилно е, не точно къща. И си е там може би втора и трета година, без да са ми задавали подобни въпроси. Не сме и говорили с тях, а и сега си говорихме малко, и този въпрос бе вмъкнат от всеки от тях  Иначе за Ж.П. предполагам, че работещите там априори имат някаква обвръзка със силови служби...

 И двамата знаят, че имам договор за постоянното си обиталище сега със собственика и че той иска някой да му живее във вилата и що годе поне да я наглежда, както и този на Шаро-вилата.  Шаро-вилата ми е по-удобно в някои отношения, с течаща вода в двора и други неща  и най-вече за онлайн работа и срещи - когато има ток в контактите. Всъщност много разчитах на нея.   

 Това прилича на един от безбройните случаи на незачитане на личното пространство и грубо мешане в чужд живот, несъвместимо нито със Свободата, нито с "демокрация,  освен ако последната не е от древноатински тип - за свободните граждани, но не за робите им. Този въпрос, зададен ми от всеки от двамата ми познати, може да се тълкува като предложения, като измъкване на информация от мен - за използване срещу мен,  като заплаха (а казах, че това положение ме устройва и засега никой не ме гони, а отговорът бе нещо от сорта на "и това време ще дойде"). Едва ни някой би желал такъв тип въпроси от (чрез) хората, които го заобикалят и биха могли да му бъдат приятели, ако не бяха предатели. 

 Единственото, което искам от кукловодите, е да ме оставят на мира, все едно не съществувам, все едно са ме вкарали в гроба, където са вече мнозина, които съм обичала и ценяла. Да не се опитват да "взаимодействат" с мен по никакъв начин - нито с тояга, нито с "морков"...  Така или иначе и морковите им са прикрити тояги - те нямат и не могат да имат истински моркови. Да стоят надалеч от мен и да не ми налагат насила нито да забелязвам присъствието им, нито каквото и да било друго. ...  Да не ми се бъркат в живота. Каквото Бог е решил да става с мен, нека става. След време, ако съм жива и има кой и за какво (ако самата аз се интересувам от и искам да знам същото), нека ме потърси точно толкова на брой години, колкото има между май 1996 т. и приблизителното начало на глобалната свобода и края на настоящия глобален кошмар.  Не знам кога и какъв ще е този "момент", и колко дълъг, но ще го позная, евентуално. 

 Относно измъкването на информация от мен - срещу мен,  някога все още давах такава и не разбирах защо да не го правя. Уж обичайна и незначителна информация, но не и в недобронамерени ръце, които търсеха слабите ми места , и то през устата на считани от мен за близки хора.  Сред последните бе и една, която смятах за много интелигентна и ценях дори още повече заради това, че много ме разпитваше за преживяванията ми, особено в критични за мен  моменти.  Беше образована, работеше в БАН. 

 По-добре без приятели и близки, отколкото с предатели. Съгласието и участието в ролята на марионетка в ръцете на някого по отношение на свои хора, въобще на други хора, е предателство, Дори ако имаш силно доверие в кукловодите си. Щом някой ти поръчва такива неща, значи не заслужава доверие. 

 Асоциацията ми е със социално-психолохическия експеримент на Стенли Милграм в Йелския университет през 1960-те, показал как хората са се съгласявали да работят за фашистите. Подопитното лице е уж асистент на учения, помагащ му да изучи нещо различно от реалната цел (уж свързано с ученето), като пуска ток с повишаваща се сила по кабели около уж подопитното лице, което в актьор. Токът в на ужким също, но "асистентът" не знае това. Огромен процент от "асистентите" продължават да увеличават силата на тока по искане на изследователя, макар да виждат болката на  човекът на "електрическия стол", дори когато той се гърчи там и едва ли не умира.  След това тези "асистенти" са се оправдавали с авторитетността на изследователя и че са смятали него и за компетентен и знаеш какво прави, и за отговорен.

 Помагали са ми немалко непознати хора в много трудни ситуации.  Без тях не знам дали и как щях да оцелея. Но след известно време се появяват поводи да ги подозирам в "асистиране" и марионетстване. Не знам доколко е било доброволно, защото е напълно възможно да са били както заблуждавани, така и те самите да са били докарвани до много трудна ситуация, дори на ръба на оцеляването, така че да са склонни да се съгласят на много неща срещу "помощ" да се измъкнат.  Сещам се сега за поне два такива случаи. Предполагам, че  те така и не са осъзнали и продължават да са в неведение за реално случилото се с тях. И дори са благодарни и вероятно се чувстват задължени на тези, които са им "помогнали". Обикновено последните правят нещата да изглеждат "Никой друг не ми помогна, само ти"...

 Някога често чувах по медиите, че страната била се превърнала в разграден двор. А най-разградения двор според мен е личното пространство, масово - и на двата вида гореспоменати жертви на предателства от "ближния".