Мястото като съединителна точка на "славното минало' и първопроходството в бъдещето
Базирането на мястото на обитание ( ситуираният подход - съобразно ситуация, среда и контекст) е това, което може естествено да съчетае и хармонизира, от една страна, родовата памет, натрупания от поколения опит, историческите знания и уроци, а от друга страна - стремежа към узнаване, разбиране, изпробване на най-новите тенденции и "моди", и дори първопроходството, свързано с много повече риск. Днес е 6 септември, национален празник. На такива дати българите славят в историческото си минало и традициите си. Това се е превърнало в национален рефлекс за оцеляване и съхраняване на културната и народна идентичност в трудни периоди (които са преобладаващи), може би от"История словеноболгарска" на Паисий насам. Днешното "робство ", условно казано, аз асоциирам спонтанно и без да му мисля, много, с "глобализацията". Макар че в наше време, за разлика от Паисиевото, лошото и хубавото са объркващо омешани, и е трудно да бъдат различени и разграничени...
По принцип на вярвам на реформите на това правителство. В този контекст - и на този министър.
ОтговорИзтриванеНо има още една причина за последното. На 22-рата националната студентска олимпиада по програмиране Нов български университет, откъдето дойде министърът, е на 7-мо място след много от традиционните нереформирани и немодерни БГ университети.
Класацицята е следната:
1. Софийски университет
2. Американски университет в България
3. Русенски технически университет
4.Технически университет - София
5. Шуменски университет
6. Варненски икономически
7. Нов български
8. Бургаски свободен университет
9. Великотърновски университет
10. Пловдивски университет
10. Габровски Технически университет
10. Югозападен университет.
Парадоксалното е, че НБУ е може би най-богатия ВУЗ в България, заедно с АМБ (който е втори). Аз съм чувала от преподавател по информатика от СУ, преподаващ от НБУ, че нивото на обучение в последния е по-високо. Тя самата препоръча на своя син да запише информатика в НБУ. Но резултатите на олимпиадата се различават от това. Дали не може да се вярва на тези резултати или не може да се постави знак на равенство между частно училище и по-добро ниво... Всъщност, последното е май отдавна известен факт.
Във всеки случай, не ми харесва този революционен устрем. Може реформите да се забавят, но по-добре да се постигнат по друг начин и базирайки се на повече обществено доверие към управляващите, респективно извършващите ги. Понякога консерватизмът е най-добрата тактика, особено в консервативна институция като образованието